По заповед на президента

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че съм в апартамента за ВИП гости във Форд Браг, Северна Каролина, Хауърд?

— Разбира се. Тъй като сме се разбрали да сме съвсем искрени един с друг. И какво, по дяволите, правиш във Форт Браг? Има ли нещо, което би искал да споделиш с мен?

„Изненадата му изглежда неподправена. Или пък звучи така, защото е толкова добър лъжец, колкото съм и аз самият?“

— Отговорът на първия въпрос е, че съм тук, защото шефът ми ме изпрати тук. Той не ми е обяснил какви са причините. И не, нямам какво да споделя с теб. Милър е все още във Филаделфия, за да се срещне с ченгетата под прикритие. Не знам дали е открил нещо, но скоро ще науча. И ако науча нещо, как да ти предам информацията? Досега не съм се опитвал да се обадя на някого, който пътува със самолет.

— И аз не съм — каза Кенеди. — Но за да ти покажа вярата си в теб, нещо, което обикновено не обичам да правя, аз съм на „Мексикана 455“, полет от Нюарк за Мексико сити. Ако научиш нещо, опитай, Чарли. Сега е ерата на чудесата в сферата на комуникациите. Ако не се получи — и не съм посрещнат в Мексико сити от представители на предишния си работодател — ще ти се обадя от летището.

— Ако те посрещне някой, не съм го изпратил аз.

— Честна скаутска?

— Ти бил ли си скаут?

— Разбира се. Нима ти не си бил?

— Бил съм. Честна скаутска — каза Кастило.

— Като отношение на един скаут към друг приемам честната ти дума — каза Кенеди.

— А това означава ли, че ще ми кажеш и защо отиваш в Канкун?

— Мислех, че никога няма да попиташ — каза Кенеди. — Знаеш ли къде е Хартум, Чарли?

— Град в Судан.

— А знаеш ли къде е международното летище „Муртала Мухаммад“?

— Този път ме хвана. Не знам — призна Чарли след миг.

— Лагос, Нигерия. Запиши си го.

— Тази викторина има ли някакъв скрит смисъл?

— „Боинг 727“ с боята и отличителните знаци на „Еър Суринам“… Знаеш ли къде е Суринам, Чарли?

— В горния десен ъгъл на Южна Америка?

— Не точно в горния десен ъгъл, малко по-надолу по крайбрежието. Но позна континента.

— Та, какво казваше?

— „Боинг 727“ на „Еър Суринам“ кацнал в Нджамена, Чад, след полет от Хартум, заредил гориво, много гориво, и отлетял за международното летище „Муртала Мухаммад“, за което сега знаеш, че обслужва Лагос, Нигерия. — Той направи пауза, за да стигнат думите му до съзнанието на Чарли, после продължи: — Но така и не стигнал до „Муртала Мухаммад“…

— О’кей, внимавам и следя мисълта ти. Но…

Кенеди не обърна внимание на прекъсването и продължи:

— По-интересното е, че нашите приятели от Хартум въобще не са отбелязали кацането на полет „Еър Суринам 1101“ на летището. Всъщност нямат отбелязан такъв полет за последните шест месеца.

Чарли започна да прави енергични знаци на капитан Брустър да му даде нещо за писане. Брустър бързо извади малко тефтерче и химикал от джоба малко под рамото си и му ги подаде.

— И мислиш, че това е самолетът, който търсим? — запита Чарли и започна бързо да пише: „Еър Суринам 1101“.

— Мисля, че въпросът се нуждае от по-нататъшно разследване — каза саркастично Кенеди. — Ти не си ли съгласен?

— Абсолютно. Случайно да разполагаш с регистрационния номер?

— PZ 5059.

Кастило бързо го записа в тетрадката си.

— Ще предам информацията — каза той. — Благодаря.

— Ще им кажеш кой е източникът на информацията, нали?

— А ако грешиш?

— Поемам риска, Чарли.

„Той говори сериозно. И вярва в това, което ми казва — смята, че е истина. Или иска да повярвам, че говори сериозно.“

— Имаш ли някаква представа закъде е отлетял?

— Има доста летища по западното крайбрежие на Африка, някои от които са достатъчно цивилизовани и дори имат бетонни писти и навигационни уреди. Ако трябва да направя предположение, бих казал международното летище „Юндум“.

— „Юндум“? — повтори Кастило. — Къде, по дяволите, е това?

— Близо до Банджул. Сигурен съм, че знаеш къде се намира този очарователен град.

— Хайде, Хауърд.

— Какво ще кажеш за Гамбия? Сигурно знаеш къде е Гамбия, нали?

— Западното крайбрежие на Африка?

— В съседство със Сенегал — каза Кенеди. — Банджул е на може би сто мили надолу по крайбрежието от Дакар.

— И защо там?

— Летището е сравнително добро, а мястото е подходяща отправна точка, ако искаш да прекосиш океана.

— Да го прекосиш закъде? — запита Кастило.

Не последва отговор. На Кастило се стори, че долови промяна в основния шум по линията.

— Още ли си на линията, Хауърд?

Нищо, освен шум.

— По дяволите! — каза Чарли и натисна бутона за край на разговора.

Усети погледа на капитан Брустър върху себе си.