ЩЕ ПОСЛЕДВА ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ.
— Джордж, докато чакаме останалите, можеш ли да провериш дали сме получили съобщение от някого другиго? — нареди Нейлър. — Искам да съм сигурен, че ще го получат всички, които имат отношение.
— Да, сър — каза генерал Потър и излезе от офиса.
Нейлър забеляза любопитното изражение на Фримонт.
— Ти не би искал да знаеш, Лари — каза Нейлър. — Ако знаеше, може би щеше да се почувстваш длъжен да кажеш на някого в Ленгли какво мисля: че можем да научаваме нещата по-бързо, отколкото те ни ги изпращат, и техните чувства може би сериозно са наранени.
Фримонт вдигна и двете си ръце в жест, който означаваше: „Не съм питал и следователно не знам.“
Нейлър се усмихна. Фримонт току-що отново беше доказал, че мисли за себе си като за част от тима.
Вицеадмирал Луис Дж. Уорли от Военноморските сили на САЩ и офицер за свръзка се доближи до вратата на офиса миг по-късно. Той също държеше две компютърни разпечатки в ръце. Нейлър му направи знак да влезе.
— Мисля, че имам съобщението, за което говорите — каза Уорли. — А току-що се получи и второ.
Подаде ги на Нейлър, който ги погледна и му ги върна.
— Точно за това ще говорим — каза Нейлър.
Генерал Албърт Макфадън от Военновъздушните сили, помощник-командир в Централното командване, влезе в офиса на Нейлър, без да иска разрешение.
— Някой е откраднал „Боинг 727“? — запита той.
— Можеш да прочетеш всичко, което знаем по въпроса — каза Нейлър и направи знак на адмирал Уорли да даде разпечатките на генерал Макфадън.
Макфадън ги прочете и добави:
— Самолета и екипажа очевидно. Чудя се за какво, по дяволите, е всичко това?
Никой не му отговори.
Последен пристигна мистър Брайън Уилис от ФБР. Той също държеше разпечатка в ръка.
— Бюрото току-що ми изпрати това, генерале — каза той. — Всъщност пристигнало, докато сме били на конференцията. За това ли говорехте?
Нейлър хвърли поглед. Беше първото съобщение на Милър.
— Да, за това, но вече се получи и второ — каза Нейлър.
— Ето — каза генерал Макфадън и му го подаде.
Нейлър изчака Уилис да го прочете, после каза:
— Брайън, можеш ли да се свържеш с ФБР във Филаделфия и да видиш с какви данни разполагат за компанията „Лийз Еър“, както и за пилота? Мисля, че трябва да разполагаме с тази информация.
— И аз мисля така — съгласи се Уилис, като помисли малко, а после като че ли започна да се чуди къде по-точно да седне.
— Какво ще кажеш да направим това сега, Брайън? — запита Нейлър, като се надяваше, че гласът не разкрива раздразнението му. — Докато чакаме генерал Потър? Можеш да използваш телефона, ако искаш.
Той посочи към тясното, подобно на стъклена будка, пространство, където имаше стол, бюро и сигурен телефон. Уилис кимна и каза:
— О, разбира се, добре.
Той беше все още на телефона, когато генерал Потър се върна.
— Уведомих когото трябваше, шефе — каза той.
— Добре. — Нейлър огледа събралите се в стаята. — Всички са тук и всички са прочели двете съобщения от Ангола, нали така?
Всички кимнаха.
— Добре — продължи Нейлър, — тогава да започваме.
Той седна, вдигна капака на лаптопа и го включи.
— Да направим две неща — каза той, когато всички, освен Уилис, бяха седнали. — Да разработим най-лошия сценарий, като започнем, според военната йерархия, от най-нисшия чин.
Когато станеше въпрос за йерархия сред офицерите за свръзка с другите агенции, Нейлър използваше идеята на Джордж Оруел за старшинство: Всички прасета са равни, но някои прасета са по-равни от другите. Според него йерархията сред офицерите за свръзка се определяше единствено от дължината на периода, в който бяха прикрепени към Централното командване.
Това правеше Брайън Уилис от ФБР най-младшия сред тях. Той беше четвъртият офицер за свръзка на Бюрото. Нейлър беше върнал първите трима като неподходящи. Фримонт имаше само един предшественик.
Уилис се настани на един стол до масата за съвещания.
— Говорих със старшия летец във Филаделфия — каза той. — Получил е първото съобщение от Бюрото, но не и второто.
— Вероятно ще го получат след около две минути — каза Нейлър. — Ще открият ли каквото могат за пилота и компанията? Как се казваше тя — „Лийз Еър“?
— Те вече знаеха нещо за тях, генерале — каза Уилис. — Джери Лоуел, старшият летец, каза, че Макълхъни най-вероятно е завършил „Хартфорд“.
— Страхувам се, че не разбирам много добре — каза Нейлър.
— Застраховката, генерале — каза Уилис с лукава усмивка. — Компанията от дълго време стояла на ръба на банкрута. Техният самолет е, цитирам, откраднат, и те ще получат парите.