— Затвори или линията прекъсна — обясни Кастило, а после отново набра номера на Бети Шнайдер.
— Да? — Гласът й звучеше съвсем спокойно.
— Всичко наред ли е? — запита Чарли.
Последва кратка пауза, после се чу гласът на Дик Милър.
— Има връзки — каза Милър.
— Ти добре ли си?
— Реших, че не искам да съм ченге под прикритие, но иначе съм добре.
— Сигурен ли си?
— Добре съм, Чарли.
— И каква е връзката?
— В момента знам само това. Канят се да посветят в работата и ченгето под прикритие. Не знам какво означава това, но очевидно е трудно да се постигне. Ако науча нещо конкретно, не бих желал да ти го кажа по мобилен телефон. Мисля, че е по-добре да дойдеш тук, Чарли.
— Бети каза ли ти къде съм?
— Да.
— Наредиха ми да дойда тук, Дик — каза Кастило. — Не съм сигурен, че ще мога да се върна там. Не и тази вечер. Исусе, дори не знам как бих могъл да стигна обратно. Ще ти се обадя пак. Ако е наистина нещо важно, обади се на секретар Хол.
— Ще изчакам да стане ясно дали наистина няма да се върнеш тук — каза Милър.
— Ще ти се обадя пак, Дик — каза Кастило и сложи край на разговора.
Набра номера на секретар Хол, после промени решението си, прекъсна набирането на номера и се обърна към капитан Брустър.
— Кога се очаква да се върне генерал Макнаб?
Брустър очевидно не желаеше да отговори на този въпрос и каза:
— Наистина не знам, сър.
Очевидно беше, че лъже.
— Докато пътувахме насам — сряза го Чарли, — генерал Гонзалес каза, че всички в колата знаят за операцията на „Грей Фокс“ в Абеше, което означава, че и ти знаеш. Наистина нямам време за шикалкавене, Брустър. Или ми кажи кога се очаква да се върне генерал Макнаб, или ме свържи по телефона с генерал Гонзалес.
Брустър срещна погледа му за миг, после сви рамене:
— Генерал Макнаб и хората, които са резерва в тази операция, ще излетят от Мароко в полунощ по времето във Форт Браг. А това е 06:00 по времето в Абеше. Ще „извадят“ хората, провели операцията, от Абеше в 06:12, което ще рече дванайсет минути след полунощ по времето тук. Ако резултатите са задоволителни, ще се върнат направо тук. Ако нещо се обърка в Абеше…
— Ако нищо не се обърка?
— Тогава, ще се приземят тук в 06:15.
— Благодаря — каза Чарли и отново набра номера на секретар Хол.
— Чарли, сър. Съжалявам, че се обаждам толкова късно.
— Чух, че си в Браг. Някакви новини за генерал Макнаб?
— Вероятно ще се върне тук малко след шест сутринта, сър.
— Виж какво ще каже той и ми се обади веднага, когато можеш.
— Да, сър. Има две новини по развитието на нещата, сър.
— Да чуем.
— Чух се с моя приятел Кенеди. Мисли, че самолетът е на път към точка в Южна Америка, ако вече не е там. Бил е в Нджамена, Чад, заредил много гориво и излетял за международното летище „Муртала Мухаммад“ в Лагос, Нигерия. Но никога не се е приземявал там…
— А имал ли е достатъчно гориво да прекоси океана от Нджамена? — прекъсна го секретар Хол.
— Би могъл, след като са му монтирали онези резервоари за гориво — каза Чарли. — Но не знам нищо със сигурност. Кенеди мисли, че вероятно е кацнал на летище „Юндум“ в Гамбия.
— Къде?
— На западното крайбрежие на Африка, на около сто мили южно от Дакар, Сенегал.
— Каза ли защо там?
— Каза, че е удобно оттам да се прекоси океанът до Южна Америка, което, подозирам, означава, че той знае, вероятно от опит, че там не задават много въпроси.
— Не знае или не искаше да ти каже закъде е излетял самолетът?
— Мисля, че ако знаеше, щеше да ми каже. Самолетът носел отличителните знаци на „Еър Суринам“, така че може да е тръгнал нататък, но съществената дума тук е „може“. Имам и новия му регистрационен номер.
— Изчакай, докато намеря нещо за писане.
Чарли покри микрофона на слушалката с длан и се обърна към капитан Брустър.
— Когато докладваш за този разговор на генерал Гонзалес, кажи му, че говоря с шефа си, Мат Хол, секретаря на отдел Вътрешна сигурност. Колко успя да чуеш?
Брустър доби доста смутен вид, но каза:
— По-голямата част.
— О’кей, Чарли — чу се слабо, но ясно, гласът на Мат Хол, — продиктувай ми номера. Каза „Еър Суринам“, нали така?
— Да, сър. Номерът е PZ 5059.
— Пет-нула-пет-девет?
— Да, сър.
— Веднага ще предам на ЦРУ и ФБР. Може би сега, след като имаме номера, сателитите ще успеят да го уловят.
— Сър, току-що говорих с Милър. Той каза, че съществуват връзки, множествено число, във Филаделфия.
— Каза ли какви, по-точно?
— Не разполагаме със сигурни телефони, сър. Мисли, че трябва лично да чуя информацията. Бих искал да се върна там.