Двамата кимнаха и си стиснаха ръцете, но нищо не казаха.
— Къде е радиото? — запита Исаксън.
Сержант Думбровски посочи огромния куфар.
— Само това ли? — запита със съмнение Исаксън.
Сержант Думбровски кимна. Доближиха се служители на летището, като дърпаха огромен маркуч. Фернандо Лопес също слезе от самолета.
— Фернандо! — извика Кастило и Фернандо се приближи към тях.
Кастило го представи на Исаксън като свой братовчед. Исаксън махна с ръка на един от хората, които зареждаха самолета, и му подаде кредитна карта.
— Ще платим с нея горивото и таксите за кацане — каза той.
— Благодаря — каза Кастило.
— Това е по работа на държавните служби, така че можете да ни изпратите сметката за полета, мистър Лопес. И няма нужда някой да я вижда.
— Току-що направихте нашите адвокати изключително щастливи — каза Фернандо. — Благодаря ви.
Исаксън не отговори, вместо това се обърна към сержант Думбровски.
— Като се сглоби, колко е голямо това нещо? — запита той. — Имам предвид антената.
Сержант Думбровски без думи показа с ръцете си размера на опънатата антена.
— Исусе, толкова малка? — запита, риторично, Исаксън. — И все пак, Чарли, ако я поставим на покрива на ССИО, ще възникнат много въпроси. Какво ще кажеш за авеню „Небраска“?
ССИО беше съкращение за старата сграда с изпълнителните офиси — във Вашингтон почти всичко, изглежда, беше сведено до акроними — а авеню „Небраска“ беше съкращение за „Небраска авеню комплекс“ на „Уорд съркъл“ в северозападен Вашингтон. Първоначално, още през Втората световна война, там са били сградите на флота. Има трийсет и две сгради, разположени на трийсет и осем акра площ. Сега там се намира департаментът на Вътрешна сигурност. Официалният офис на секретар Хол също беше там, въпреки че от практически съображения той използваше по-често офиса си в ССИО, който беше в съседство с Белия дом.
Преди Чарли да е успял да отговори, Исаксън зададе друг въпрос, този път на сержант Думбровски.
— На какво разстояние може да се намира антената от самия апарат?
— На около петдесет фута — отговори Думбровски. Отваряше уста за първи път.
— Офисът на шефа е на най-горния етаж — каза Исаксън на Чарли. — До покрива има много по-малко от петдесет фута. И още, телефоните там са сигурни. А и никой няма да задава въпроси за още една антена. Има смисъл, нали?
— Да, Джоуел — каза Кастило. — Сержант Думбровски ще научи двама от хората ти как да боравят с радиото. Не е толкова трудно. То ще трябва да работи през цялото време. А повечето важни съобщения пристигат, когато операторът е отишъл до тоалетната.
— Можете да започнете с мен и партньора ми, сержант, о’кей?
Думбровски кимна и после каза, почти колебливо:
— Майоре?
— Джоуел, колкото по-малко хора знаят за съществуването на това радио, толкова по-малко хора ще решат, че непременно трябва да го имат — каза Кастило. — О’кей?
— За момента, Чарли, добре. Но ако това оборудване е толкова добро, колкото ти каза на шефа, ще искам да поговорим за това да имаме едно за постоянно.
— За това можем да говорим и по-късно — каза Чарли. — Но това ще се върне в Браг с Думбровски, когато той си тръгне. Съгласен?
— Съгласен.
— Сержант Думбровски ще има нужда от място, където да отседне. Близо до радиото.
— До офиса на шефа има спалня. Доколкото знам, той я е използвал само два пъти. Ще настаня сержанта там, а ако шефът зададе въпроси, ще му кажа, че ти си наредил така. О’кей?
— Ти си самият дявол — каза Кастило.
— Като говорим за дяволи, две момчета от неизвестна федерална агенция, които не бяхме виждали от години, се появиха при мен и Том Макгайър и ни запитаха дали, случайно, не знаем къде могат да намерят твоя приятел Кенеди. Не бяха заедно. Намериха първо Том, после мен, а после, след два часа, се повтори същото. Предполагам, наистина им беше трудно да повярват, че не знаем къде е Кенеди. Казахме им, че и ти не знаеш.
— Благодаря — каза Кастило.
— Искаш ли да вземем това радио и сержанта с нас, когато тръгнем към Филаделфия?
— Кой ще ходи във Филаделфия?
— Шефът. Ще се опита да спре кмета от неразумни действия, когато комисарят му каже за плановете на терористите. Искаш да кажеш, че ти не знаеше?
Кастило поклати глава.
— Кога?
— Утре сутринта. — Исаксън погледна часовника си. — След шест часа. Иска да пристигне там рано.
— Оставете радиото на мястото му. Ще занеса едно във Филаделфия, за да го дам на Милър. А вие разполагате със сигурни начини за комуникация, нали така?