Исаксън кимна.
— Е, ако това е всичко, Дон Жуан, ще заведа сержанта до авеню „Небраска“.
— Иска ми се да престанеш с това Дон Жуан.
— Знам — каза Исаксън с усмивка.
Чарли хвърли поглед към самолета. Бяха почти приключили със зареждането на горивото, Фернандо проверяваше отново всичко.
Чарли се качи в самолета и влезе в кабината.
(ДВЕ)
Международно летище — Филаделфия
Филаделфия, Пенсилвания
02:05, 10 юни 2005
От наземния контрол ги насочиха към хангара на „Лийз Еър“, така че Кастило не беше изненадан да види, като минаха покрай него, двете полицейски коли „Краун Виктория“ и трета, от същата марка без отличителни знаци.
„Дали колата без отличителните знаци е на Бети?“
Когато самолетът спря напълно, сержант Шнайдер и майор Х. Ричард Милър слязоха от колата без отличителни знаци. Милър все още беше облечен в изцапаните и скъсани работни дрехи от гаража на баща му, с които се беше срещнал с ченгетата под прикритие.
Това предизвика една неудобна мисъл: „Исусе, казах на тези хора, че съм агент от Тайните служби и изпълнителен помощник на секретаря Хол, а ето ме тук сега в униформа клас А.“
От полицейската кола слязоха три ченгета. И тримата бяха облечени в кожените якета на патрулите по магистралите. Единият беше едър мъж, чин лейтенант.
„А, братът, който се кани да счупи краката ми. Какво ли казах на него! По дяволите!“
Докато Фернандо изключваше двигателите на самолета, Кастило свали слушалките от главата си, сложи баретата си и отиде в отделението за пътниците. Откри, че екипът на „Делта“ приготвя оборудването си, и каза:
— Момчета, трябва да решите кои от вас ще останат тук и кои ще дойдат с мен, където ме понесе вятърът на съдбата.
Сержант Сиймор Кранц, който едва покриваше минимума, по ръст и тегло, изискван от армията, му се усмихна.
— Аз бях с майор Милър в Афганистан, сър, така че, ако нямате нищо против…
— Би отишъл навсякъде, където той не е, така ли?
Кранц се засмя.
— Майор Милър и аз се разбирахме много добре, сър.
— О’кей. Ще помоля някое от ченгетата да остане в самолета, а после ще взема сержант Шърман с нас, за да ти помогне да инсталираш радиото.
Двамата кимнаха и казаха едновременно:
— Да, сър.
Кастило отвори вратата и слезе от самолета.
— Откъде, по дяволите, взе този самолет? — запита Милър вместо поздрав.
— Самолетът е на братовчед ми Фернандо — каза Кастило. — Добро утро, сержант Шнайдер.
— Добро утро — каза тя, като избягваше да го погледне. Официално и малко тромаво се здрависа с него. — Това е брат ми, лейтенант Франк Шнайдер, от патрулите по магистралите.
Лейтенант Шнайдер стоеше със скръстени ръце и гледаше съвсем не приятелски. Двамата други полицаи, доста едри и недружелюбни, стояха зад него. Единият от тях беше сержантът, който по-рано го беше закарал до летището.
„Питам се колко ли време ти е трябвало да кажеш на този тук лейтенант, че в Тайните служби съм известен като Дон Жуан?“
— Добро утро — каза Кастило. — Или не знам какъв поздрав предпочитате в средата на нощта.
Лейтенант Шнайдер нито се усмихна, нито подаде ръка.
— Май не ми каза съвсем точно къде работиш — обвини го той.
— А ти ми каза, че ще счупиш и двата ми крака — каза Кастило. — И двамата излъгахме, нали?
— Какво ти е казал? — запита Бети ужасена. — Да те вземат дяволите, Франк!
Кастило видя сержант Кранц, с целите му пет фута и четири инча и сто и трийсет паунда да се опитва да свали огромния куфар с оборудването от самолета.
— Не се тревожи, сержант — каза Кастило и посочи Кранц. — Взех със себе си добре обучен убиец от Специалните части, за да ме пази.
Сержантът от патрулите по магистралите се засмя. Милър позна сержант Кранц.
— Дай да ти помогна, Сиймор — каза той и бързо се спусна на помощ.
Кастило се обърна и срещна погледа на лейтенант Шнайдер. Той каза:
— Комисар Келог нареди на полицаите от патрулите да помогнат с каквото е необходимо. А главен инспектор Крамер ми нареди да те посрещна и да запитам какво искате.
— И какво знаеш по въпроса? — запита Кастило.
— Знам за Камбаната на свободата, ако това имаш предвид.
— На кого още са казали?
— На тези двамата полицаи и на шефа на патрулите по магистралите — каза Шнайдер.
— Моля ви, нека никой повече не научава нищо — каза Кастило.
Шнайдер кимна.
— И така, от какво имате нужда?
— Имаме специално радио. Имаме нужда от място, където да го инсталираме. А някой трябва да остане в самолета, докато сме в града. Искам да говоря и с онова ченге под прикритие…