— И са прави. Тайните служби не са чак толкова лоши, колкото ФБР, но също мислят, че лай…
Крамер се сети, че един джентълмен не може да изрече думите „лайната им не миришат“ в присъствието на дами, а Бети Шнайдер беше не само ченге, но и дама.
— Шнайдер каза ли ти какво ни разказа Бритън? — запита той, с което смени темата.
— Мисля, че от това ще излезе нещо, инспекторе — каза Кастило. — Ще трябва да проверим историята, но ако онези двамата от джамията на Бритън са посещавали училище за пилоти в Оклахома, то почти със сигурност е било „Спартан“ в Тълса. Знам, че там преподават „Боинг 727“.
— Откъде знаеш?
— И аз съм учил там — каза Кастило. — Не можем да проверим обаче, докато не разполагаме с имената. А снимките? Имате ли снимки на всички?
— Имам снимки на онези двамата.
— Но не и имена?
Крамер поклати глава и плъзна плик по бюрото към Кастило. На него имаше етикет, на който пишеше: НЕИЗВЕСТНИ МЮСЮЛМАНИ, 2 БРОЯ.
В плика имаше снимки с размери осем на десет инча. На някои от тях мъжете бяха облечени в роби и свободни черни шапки, които наподобяваха мюсюлманските шапки, но надолу бяха облечени в намачкани панталони и обикновени обувки. На снимките те влизаха и излизаха от сграда, за която Кастило предположи, че е джамията, където Бритън работеше под прикритие. Лицата им бяха интелигентни и на някои от снимките, в едър план, те се усмихваха.
„Дали това са нашите момчета? Как въобще е възможно някой хладнокръвно да планира да разбие самолет?“
Той погледна главен инспектор Крамер.
— Имаме нужда от имената им — каза той.
— Е, ФБР трябва да ги имат. Обадих им се, дежурният започна да ме разиграва, а не можем да им кажем защо ги искаме. Или можем?
— Може ли да ми кажете номера? — каза Кастило. — Ще опитам и аз. Ако не стане, ще измисля нещо друго.
— ФБР.
— Вие ли сте дежурният?
— Кой се обажда, моля?
— Казвам се Кастило. Работя в Тайните служби. Вие ли сте дежурният?
— Трябва ми повече информация, мистър Кастило.
— Добре. Запишете си. Кастило. Специален таен агент. Работно място — Вашингтон. Телефонен номер…
Докато диктуваше телефона, усети погледа на Бети върху себе си, но когато срещна очите й, тя обърна глава.
— … Ще изчакам, докато проверите — завърши Чарли. Това отне четири минути — време, през което сержант Бети Шнайдер гледаше къде ли не из стаята, само не и към Карлос Гуилермо Кастило.
— С какво мога да ви помогна, агент Кастило?
— На или около дванайсети декември 2004 главен инспектор Крамер от Бюрото за борба с тероризма във Филаделфия ви е дал снимки, които е направил в тукашната джамия на лица, които смята за подозрителни. Вие сте идентифицирали мъжете и сте казали на инспектор Крамер, че пребивават законно в страната. Но инспектор Крамер не е получил имената на въпросните лица. Той и аз имаме нужда от тях. И то веднага.
— Това, предполагам, трябва да е отбелязано в Отдела за борба с тероризма. Щом сме идентифицирали хората, имената им трябва да са някъде във файловете.
— Можете ли да ми ги дадете, моля?
— Мога само да запиша това и да го оставя на бюрото на шефа на отдела, така че това да е първото, което ще види, когато дойде на работа утре сутринта.
— Имам нужда от имената сега, не сутринта. Щом не можете да влезете във файловете, обадете се на този човек и го извикайте!
— Е, предполагам, че мога да го направя, но не съм сигурен дали той ще пожелае…
— Обадете му се! — прекъсна го Кастило. — Ще почакам.
— Агент Кастило? Още ли сте там?
— Още съм тук.
— Свързах се със специален агент Лутерберг. Той иска да знае за какво става въпрос.
— Тайните служби имат нужда от имената на двама души, които сте идентифицирали.
— Това не ни казва много, нали?
— Това е всичко, което ще ви кажа.
— Изчакайте.
— Агент Кастило?
— Още съм тук.
— Специален агент Лутерберг каза да ви предам, че ще е щастлив да обсъди това с вас утре сутринта, ако дойдете в офиса му.
— С други думи, няма да ми даде информацията, от която имам нужда сега?
— Ще е щастлив да разговаря с вас утре сутринта в офиса си.
— Искам да му оставя съобщение, което важи и за вас също, ако това е възможно.
— Разбира се.
— Вървете на майната си, вие бюрократични кучи синове такива. Ще направя всичко възможно да ви подпаля задниците, както и задника на специалния агент, който отговаря за това. Ще постъпите мъдро, ако предадете съобщението и изровите информацията, от която имам нужда, защото след малко ще ви се обади човек, на когото няма да можете да откажете.