— Натали Кохън — каза в телефонната слушалка съветникът по националната сигурност. Тя беше дребна и крехка, със светла кожа и късо подстригана, като на момче, коса.
— Аз съм, Натали — каза онзи, който се обаждаше. Не можеше да се сбърка силният акцент на щата Каролина.
— Да, господин президент?
— Току-що приключих четенето на доклада от седем часа.
— Да, господин президент?
— Натали, последната точка е изчезването на самолет от летище в Ангола. За какво става въпрос?
— Не знаем много, господин президент, но проверих във Военновъздушните сили. Те не мислят, че самолетът представлява заплаха за Съединените щати. Поне що се отнася до това дали може да послужи като летяща бомба. Прекалено е малък и не може да долети дотук. Съществуваше слабо подозрение, че можеше да се разбие в нашето посолство там или в Южна Африка, но времето за това — ако са се канели да го направят веднага след отвличането — измина. В момента просто не знаем какво се е случило с него.
— Ние ли, Натали? Да не би да искаш да кажеш, че те не знаят?
— Сър?
— Нашите огромни и скъпоструващи разузнавателни агенции — каза президентът. — Ние, Натали, ти и аз, трябва да получим докладите на разузнавателните служби. Те трябва да знаят нещо по въпроса, нали така?
— Да, господин президент, така трябва да работят нещата.
— А те не се справят много добре напоследък, нали?
— Господин президент…
— Не се справят и ние и двамата го знаем — каза президентът.
Тя не отговори.
— Съжалявам, не искам да си го изкарвам на теб — каза президентът.
— Няма нищо, господин президент. Разбирам вашето разочарование. Аз самата също често съм разочарована.
— Иска ми се да измисля някакъв начин да ги разтърся — каза президентът. — Някакви идеи?
— Страхувам се, че не, господин президент.
— Мат Хол и съпругата му ще дойдат на вечеря. Ти интересуваш ли се?
— Аз съм на ваше разположение, господин президент, но вече имам планове за вечерта.
— Е, ще видя какво има да ми каже Мат, а после, утре сутринта, ти ще можеш да ми кажеш какво мислиш. Ще се видим утре сутринта, Натали. Приятна вечер.
— Благодаря ви, господин президент.
— А когато утре сутринта дойдеш на работа, надявам се да ми кажеш, че сме открили този проклет изчезнал самолет.
— Аз също се надявам, господин президент.
— Току-що разбрах, че не се шегувам, Натали. Може би Мат наистина ще има някакви идеи.
— Сигурна съм, че ще има, господин президент.
— Лека нощ, Натали.
— Лека нощ, господин президент.
Тя прекъсна връзката с показалеца си, но не остави слушалката. Натисна бутон, който автоматично я свързваше с друг човек от вътрешната, сигурна, мрежа.
— Хол — каза мъжки глас след миг.
— Знам къде ще отидеш тази вечер, Мат. Той иска да обсъди с теб, както се изрази, „нашите огромни и скъпоструващи разузнавателни агенции“.
— О, по дяволите! Благодаря ти, Натали. Дължа ти услуга.
— Да — съгласи се тя.
— Какво е запалило огъня този път? Знаеш ли?
— Някой е откраднал самолет в Ангола. Това е привлякло вниманието му.
— Моето — също. Отново ти благодаря, Натали.
— Забавлявай се, Мат — каза тя със смях и затвори.
III.
(ЕДНО)
Овалният кабинет
Белият дом
1600 Пенсилвания авеню NW
Вашингтон, окръг Колумбия
08:45, 24 май 2005
— Натали, Мат — каза президентът на Съединените щати, — ще останете ли минутка, моля?
Доктор Натали Кохън, съветникът по националната сигурност, и Мат Хол, секретар на агенция Вътрешна сигурност, които седяха един до друг на дивана и тъкмо започваха да се изправят, се отпуснаха отново на възглавничките. Хол се наведе напред и взе недовършената си чашка кафе от масичката.
Президентът изчака другите да излязат, после направи знак на агента от Тайните служби, който стоеше до вратата, да я затвори.
Кохън и Хол погледнаха президента, който сякаш събираше мислите си. Накрая той се усмихна и проговори:
— Може би току-що пропуснах нещо — каза президентът. — Но не чух някой да казва, че знае за изчезналия в Ангола самолет нещо повече от вчера.
Кохън и Хол си размениха погледи, но нито един от двамата не проговори.
— И си мисля, а може и да греша, че разузнавателните ни служби са толкова много и така огромни, че понякога не помня кои агенции са част от тях, че при нас бяха всички, които би трябвало да знаят нещо по въпроса. Може би не всички трябва да знаят, но поне един от тях да знаеше нещо…
— Господин президент — каза доктор Кохън, — проверих в ЦРУ и във Военновъздушните сили отново тази сутрин. Те са съгласни, че на практика няма никаква възможност самолетът да стигне дотук, както и до Европа, без да бъде засечен.