— Ако бях сигурен, че ще намеря, каквото търся, със сигурност бих дошъл.
— Имам прекрасна представа къде можете да намерите търсеното от вас, мистър Госингер. Почти съм сигурен, че мога да ви посоча местонахождението му.
— Предполагам, че няма да пожелаете да ми кажете сега?
— Наистина мисля, че трябва да дойдете тук, мистър Госингер. Само работа и никакво забавление, както казват.
— Вероятно ще дойда. Но ако това стане, компанията ми ще е малко по-голяма от планираното.
— Защо ли това ме тревожи?
— Не би трябвало. Единият човек е моят братовчед, а останалите ще бъдат войници, които ще се радват на ваканцията.
— И нито един от тях, надявам се, не е чувал за мен?
— Никой никога не е чувал за вас.
— Не знам защо, по дяволите, ви вярвам, мистър Госингер. Може би заради по момчешки откритото ви и честно лице.
— Но ми вярвате, нали така?
— Въпреки че би трябвало да знам по-добре. Но преценката ми почти винаги е вярна.
— Кажете ми хотелът в курорта има ли плосък покрив?
— Сега, като споменахте, се сетих. Да, покривът му е плосък. Това важно ли е?
— А запазените за мен стаи да не би случайно да са на последния етаж?
— Не. Всъщност от вашите стаи се излиза направо на плажа. Запазили сме ви апартамента на Джак Никълъс. Това задоволява ли ви?
— Много мило, но ние бихме предпочели да ни настаните на последния етаж, откъдето ще можем да виждаме целия плаж и вълните, които прииждат и се отдръпват. Това представлява ли проблем за вас?
— Не. Тук ще бъдете сред приятели, един от които притежава хотела, за ваш късмет. За нас всяко ваше желание е заповед.
„Исусе, той ми казва, че Певснер е там!“
— Много мило!
— Тъкмо се канех да ви кажа, че най-добрият начин да стигнете дотук, е през Маями.
— Аз имам самолет.
— Какъв самолет?
— „Лиър 45XR“. Няма да е проблем да дойда там. Но винаги се тревожа за закъснението, което търпя заради престоя в митниците.
— Можете да се успокоите по отношение на митниците. Кога можем да ви очакваме?
— Ще ви се обадя, когато разбера.
— Ще очаквам обаждането ви, мистър Госингер.
Остави телефона обратно в джоба си и видя, че Бети Шнайдер и Фернандо го гледат. Тя държеше телефон в ръката си, дланта й покриваше микрофона.
— Обаждане за специален агент Кастило от Тайните служби — каза тя. — Не искат да кажат кой се обажда.
Той кимна и взе телефона от ръката й.
— Кастило.
— Някаква повреда ли има мобилният ти телефон, Чарли? — каза секретар Хол.
— Сър, тъкмо говорих с… моя нов приятел от Виена.
— И какво имаше да каже той?
— Иска да отида в Козумел.
— Той е в Козумел?
„И не иска ФБР, по-точно не иска никой, но най-малко ФБР, да знае. Но Хол има право да знае.“
— Да, сър. И казва, че е почти сигурен къде можем да търсим онова, което ни трябва.
— Но не иска да ти каже къде? И иска да отидеш в Козумел?
— Не, сър, не иска да ми каже по телефона. И, да, сър, иска да отида в Козумел.
— Не каза ли защо?
— Не, сър. Мисля, че е по-добре да отида.
— А генерал Макнаб?
— След като видя генерал Макнаб, сър, и ако нищо не изникне тук.
— Лош избор на думи, Чарли.
— Съжалявам, сър.
На Кастило се стори, че чува секретаря да въздиша.
— Чарли — каза Хол, — когато казах, че искам да ме държиш в течение, имах предвид точно това.
— Да, сър. Разбирам. Ще ви държа в течение, сър.
— Но не ми каза за обаждането си във ФБР. Трябваше да го науча от Джоуел.
— Реших първо да видя какво може да направи Джоуел, сър. Не исках да ви безпокоя.
— Да ме безпокоиш? Исусе Христе, Чарли, нямаме достатъчно време!
— Разбирам, сър.
— Не съм сигурен, че разбираш. Утре сутринта, всъщност тази сутрин, когато се срещна с кмета в девет и половина, ще трябва да му кажа.
— Сър, мислех, че имаме време до четири следобед.
— Президентът каза аз да информирам кмета тази сутрин. Каза, че кметът има право да знае. Което означава, че аз ще трябва да помоля за известно време, преди да е направил нещо, с което да предизвика паника. И трябва да му кажа нещо повече от това, че търсим самолета и се надяваме да го намерим.
— Исусе!
— Както казах, не разполагаме с достатъчно време — каза Хол. — Но причината, поради която се обадих: когато Джоуел ми каза за твоето сблъскване с непреклонната глупост на ФБР, аз измъкнах Марк Шмит от леглото. Шмит, като разбра за какво става въпрос, се ядоса толкова, колкото и ти. Каза, че ще се заеме лично с въпроса. Всеки момент ще ти позвъни техният специален агент за Филаделфия. Ако той не се обади през следващите петнайсет минути, обади ми се.