— Шнайдер — каза главен инспектор Крамер.
Сержант Бети Шнайдер слезе от масата, като показа, без да иска, хубавите си бедра.
— Оттук, мистър Стюарт — каза тя.
Когато вратата се затвори след тях, детектив Джак Бритън посочи Кастило, погледна Милър и каза с възхищение:
— Хей, братко, твоят бял приятел е наистина корав задник, нали?
(ПЕТ)
Офисът на комисаря
Административната сграда на полицията
Ъгълът на Осма улица и „Рейс стрийт“
Филаделфия, Пенсилвания
03:45, 10 юни 2005
Полицейският комисар Ралф Дж. Келог влезе във външния офис, каза „добро утро“ на главен инспектор Крамер, майор Кастило и Милър, на детектив Бритън и сержант Бети Шнайдер, които седяха и го чакаха, и им махна с ръка да влязат в офиса му.
Капитан Джак Ханрахан, изпълнителният служител на Келог, изчака всички да влязат, после затвори вратата.
И Келог, и Ханрахан бяха гладко избръснати, облечени в костюми и грижливо изгладени ризи и очевидно бяха напълно будни, макар да бяха минали по-малко от двайсет минути, откакто Крамер се беше обадил на комисаря в дома му и му беше казал, че трябва да поговорят.
— О’кей, Дъч — каза Келог, — докъде стигнахме?
— С помощта на Бритън, Кастило и неохотното сътрудничество на ФБР успяхме да идентифицираме хората, които според нас са отвлекли самолета. Били са тук, в джамията на Бритън.
— Това ще ви помогне ли да намерите самолета? — запита Келог, но преди Кастило да е успял да отговори, той зададе друг въпрос: — Защо ви е тази униформа? Първа стъпка към приложение на военния закон?
— Бях във Форт Браг, а и ще трябва да се върна там, това обяснява униформата. Имам причина да вярвам, че знаем местонахождението на самолета.
— Или го знаете, или не го знаете. Кое от двете?
— Източник, чиято информация досега се оказа достоверна, ми каза, че почти е сигурен в местонахождението му. Ще се върна във Форт Браг, защото трябва да подготвя операцията по неутрализирането му.
— Какъв източник?
„Страхувах се, че ще зададеш този въпрос.“
— Не бива да излиза от тази стая, комисарю.
Келог се замисли.
— Не. Това приключи. Доколкото разбирам плана, Мат Хол ще е тук в осем часа. Малко след това, след като сме сравнили бележките си, двамата ще се срещнем с кмета. Искам да съм в състояние да поставя всичко на масата пред него. Сега мисля, че решението да отложа до четири следобед срещата си с него беше грешка. Ще кажа на кмета всичко, което знам. Разбирате ли? Е, какъв е източникът на информацията ви?
— Сър, ще трябва да зададете този въпрос на секретаря Хол. Аз не мога да ви отговоря.
— Чудесно! — каза Келог, видимо ядосан.
— Комисарю — каза главен инспектор Крамер, — Бритън ни каза, че в джамията много се говори за това, какво ще се случи с Камбаната на свободата и сградата на общината.
— Сигурно знаят нещо — каза Келог. — Което означава, че знаят повече от мен, а още повече — от кмета. — Направи пауза, после продължи: — Успяхте ли да установите някаква връзка между хората от джамията на Бритън и онези, които са почиствали самолета на „Лийз Еър“?
— Не, сър — каза сержант Бети Шнайдер. — Не открихме директна връзка. Нито едно от имената не съвпадна. Сега се работи по въпроса с роднините и близките познати.
— Повечето от хората в джамията, комисарю — обясни Бритън, — имат досиета за разпространение на наркотици или за кражби. Което не би им позволило да получат работа на летището, където се изисква специално разрешително. Но ако са искали да душат около самолетната компания…
— „Лийз Еър“ — подсказа му Кастило.
— … биха могли да изпратят брат или сестра, или съседа, който е чист и би могъл да получи разрешително за работа на летището…
Комисар Келог вдигна ръка, за да го прекъсне.
— Разбрах — каза той. — А за да се провери това, трябва време, така ли?
— Да, сър — казаха, почти едновременно, Бети и Бритън.
— Нямаме време — каза Келог. Погледна Бритън. — Какво, мислиш, можеш да откриеш, когато се върнеш в джамията?
— Не много, сър. Не мога да задавам прекалено много въпроси.
— Кой в джамията би могъл да знае?
— Моллите.
— И ако ги обвиним, какво бихме могли да научим?
— Не много. Те знаят всичко за петата поправка в конституцията и ще се позоват на нея дори само ако ги попитаме дали вали.
— Колко молли има в джамията?
— Има един главен — каза Бритън. — Абдул Хатами, който преди се казваше Клайд Матюс, а после…
— Има ли досие? — прекъсна го комисар Келог.
Бритън отговори първо с ръце, като имитира разгъването на дълъг свитък.
— Преди да приеме мюсюлманството, Клайд беше наистина много лошо момче — каза Бритън. — Влизаше и излизаше от затвора още от петнайсетгодишен. Наркотици, някои от които доста тежки, въоръжен грабеж, опит за убийство и така нататък. Когато прие исляма, лежеше във федералния затвор за подправка на чекове за социална осигуровка. Доколкото знам, оттогава е чист. Изпраща правоверните да събират пари за каузата.