Милър стоеше до вратата на самолета.
— Може ли вече да се върна при колата? Приключи ли разговорът ти с дамата?
— Нито дума повече, Дик! — каза Кастило и тръгна нагоре по стъпалата.
XVI.
(ЕДНО)
На борда на „Лиър 45X N5075L“
Над „Кеймбридж“, Мериленд
04:20, 10 юни 2005
— Въздушен контрол на Ричмънд — каза Кастило в микрофона. Светлината от контролното табло падаше върху лицето му, нежно смесвайки се с първите утринни лъчи. — Тук „Лиър“ пет-нула-седем-пет, височина на полета двайсет и девет, посока две-нула-девет, скорост петстотин възела.
— Разбрано, „Лиър“, седем-пет.
— Молим за разрешение да променим целта на полета от Файетвил на въздушна база „Поуп“. Имаме разрешително за кацане.
— Ричмънд одобрява промяната на крайната цел. Запазете сегашната височина на полета. Прехвърляме към контрола на въздушната база.
— Разбрано, Ричмънд. Благодарим ви.
— Въздушен контрол на базата „Поуп“, тук „Лиър 5075“, височина на полета двайсет и девет, скорост петстотин възела. Наближаваме „Поуп“ след три минути. Искаме разрешение и директиви за кацане.
— „Лиър 5075“, не ви виждам на радара. Работи ли транспондерът ви?
— О, по дяволите! — каза Кастило и се обърна към Фернандо. — Къде е скрит индикаторът на транспондера в тези самолети?
Фернандо посочи долната дясна част на контролното табло и натисна копчето на микрофона.
— „Поуп“, тук „Лиър 5075“. Транспондерът ни работи.
— О, ето ви! О’кей. Разрешено е приближаване. Започнете спускане до ниво на полета десет. Докладвайте над Голдсборо.
— Разбрано, започваме спускане до десет хиляди фута. Ще докладваме над Голдсборо.
— Точно така, седем-пет.
— „Поуп“, моля, свържете се с капитан Брустър от Осемнайсети въздушен полк и му съобщете кога ще пристигнем. Кажете му, също така, че ще имаме нужда от земен транспорт.
— Разбира се, седем-пет.
— Благодарим ви, „Поуп“.
— Хайде, разкажи ми за себе си и за дамата-ченге, гринго — каза Фернандо. — Много е хубава!
Не последва отговор.
— Хей, гринго, мислех, че ще ми казваш всичко!
Погледна Кастило. На слабата светлина на лампите от контролното табло видя, че главата му е наведена напред. Чарли беше дълбоко заспал. Фернандо се замисли дали да не го разтърси по рамото, но се отказа.
(ДВЕ)
Въздушна база „Поуп“, Северна Каролина
04:55, 10 юни 2005
Фернандо Лопес побутна Чарли по рамото.
— Хей, Спяща красавице! Събуди се!
Кастило отметна рязко глава назад, после погледна през прозореца. Движеха се бавно по пистата, покрай дълга редица самолети на Военновъздушните сили.
— Приземили сме се — каза Кастило изненадано.
— Без никаква помощ от твоя страна.
— Съжалявам, Фернандо.
— Хайде, гринго, кога си спал за последен път?
— Не знам — каза Кастило след миг. — Къде отиваме?
— От наземния контрол казаха да се движим по пистата, докато не ни посрещнат — каза Фернандо.
Кастило отново погледна през прозореца. Не се виждаше никакво превозно средство, но се виждаше човек, който размахваше ръце в сигнал „продължавайте напред“. Докато Кастило гледаше, човекът, който в момента вървеше заднишком към отворената врата на единия от хангарите, показа сигнал „завийте вдясно“. Когато Фернандо обърна самолета към хангара, веднага получи сигнал „спри“ и „изключи двигателите“.
— Това вероятно е хангарът, където „Делта“ държат своите „727“ — каза Кастило.
Потвърждението за това дойде почти мигновено. На заден ход от хангара излезе влекач. Двама войници, със зелени барети на главите, погледнаха от техния самолет към влекача, който ги задърпа към хангара. Когато самолетът беше прибран, вратите започнаха да се затварят.
Кастило видя капитан Хари Брустър и Вик Д’Алесандро до вратата на вътрешен офис.
— Впечатлен съм от самолета ти, Чарли — каза Д’Алесандро и го поздрави с ръкостискане и потупване по рамото. — Откъде го взе, по дяволите?
— От компанията за самолети под наем в Аламо — отговори Кастило. — Защо сме в хангара?
— Обади ни се генерал Макнаб, Чарли. Той е някъде над Атлантика и ще пристигне след около три часа. Каза, че иска да те види незабавно. Реших, че ще стане по-бързо тук, отколкото ако отидем до бившия затвор. Самолетът на Макнаб ще дойде тук веднага щом свали на земята екипа.
— Той каза ли защо?
Д’Алесандро поклати глава. Фернандо и сержант Шърман слязоха от самолета и отидоха при тях.
— Това е братовчед ми, Фернандо Лопес — каза Кастило.
— Той управлява самолета? — запита Д’Алесандро.