— Самолетът е негов.
— И колко се наложи да му кажеш?
— Почти всичко.
— Жалко — каза Д’Алесандро с безизразно лице. — Сега ще трябва да го убия.
После се усмихна и му подаде ръка.
— С Чарли се познаваме отдавна — каза Д’Алесандро.
— Знам — каза Фернандо. — Каза да те прострелям два пъти в топките, ако ми създаваш проблеми.
Д’Алесандро се усмихна широко.
— Харесва ми, Чарли — каза той. — Но вероятно ще го убия, въпреки това.
— Имаш ли нещо друго за мен, Вик? — запита Кастило.
Д’Алесандро поклати глава. Капитан Брустър каза:
— Не, сър.
— Имам нужда от малко свободно време — каза Кастило. — Заспах в самолета. Трябва и да се преоблека. Има ли някакви проблеми Фернандо да дойде с мен в апартамента за ВИП гости?
— Не, сър — каза Брустър.
— Ти ли ще останеш на пост, сержант Шърман? — запита Кастило.
— Да, сър.
— Не виждам проблем, ако си починеш малко и се прибереш у дома си. Дай телефонния си номер и бъди готов да се върнеш тук с предупреждение от половин час. Остави радиото в самолета.
— Сър, ако нямате нищо против, знаете какви са съпругите, бих предпочел да отида в бившия затвор с мистър Д’Алесандро.
— Както искате, сержант — каза Кастило.
— О’кей — каза Д’Алесандро. — Брустър ще те заведе до помещенията. А аз ще заведа Шърман до бившия затвор. А когато останат четирийсет и пет минути до пристигането на генерал Макнаб, ще се обадя на Брустър и той ще те доведе тук. Всички ли са съгласни?
Всички кимнаха. Капитан Брустър и сержант Шърман казаха:
— Да, сър.
В караваната на Брустър, на път към апартамента за ВИП гости, Фернандо каза:
— Онова, което каза сержантът, беше тъжно.
— Какво? — запита Чарли.
— Каза, че не иска да се прибере у дома си заради съпругата си — каза Фернандо. — Налага се да пътува, да работи извънредно, а вкъщи стават скандали заради това.
— Той не каза точно това, Фернандо — обясни Кастило. — Той се прибра по-рано у дома си, преди Д’Алесандро да го вземе оттам като един от хората, които ще работят с комуникаторите. Казал на съпругата си, че ще участва в операция. Тя знае, естествено, какво е това — че ще отиде някъде и ще прави нещо, за което не може да й каже. Той е от „Делта Форс“, така че тя знае, че местата, където го изпращат, обикновено не са приятни и че той не знае кога ще се върне. Съпругите на членовете на Специалните части се научават да се справят с това. Не им е лесно, но се справят. Той не иска да се прибере у дома, да я събуди, тя да се развълнува, че се е прибрал невредим, а после, след два часа, двамата да преживеят всичко това отново.
— Исусе Христе! — каза тихо Фернандо.
— Не си спомням откога не съм хапвал нещо — каза Кастило.
— Сър — отговори Брустър, — в хладилника ви със сигурност има шунка и швейцарско сирене. И хляб. Не знам обаче дали ще можете тази вечер да намерите какво друго да хапнете. Всичко е затворено. Освен ако не искате да дойдете у дома с мен.
— Благодаря, но не. Мислех си за закуска. Може ли онзи сержант да дойде, да кажем, в седем без петнайсет и да приготви закуска? Няма да мога да отида никъде, защото ще съм в цивилни дрехи, а и Фернандо е с мен.
— Добре. Той ще бъде там.
Като влязоха в спалнята на апартамента за ВИП гости, Чарли отиде при багажа си, извади и приготви до леглото си чисто бельо, сако от туид, светлокафяви панталони, риза и обувки.
— Какво, по дяволите, правиш, гринго? — запита Фернандо.
— Не искам да губя време, когато ни се обадят сутринта.
— Вече е сутрин — каза Фернандо.
— Фернандо, да знаеш, че познавам часовника и дори разпознавам малката от голямата стрелка.
Фернандо се усмихна, отиде при куфара си и също започна да приготвя на пода до леглото си чисти дрехи.
Чарли съблече униформата си и като се опита да не обръща внимание на телесната миризма, която сега се излъчваше от тази материя-чудо, сгъна я и я остави при багажа. Като отиде в кухнята без тежките ботуши, му се стори, че краката му са ужасно олекнали. Направи сандвичи с шунката и сиренето. Нямаше нито масло, нито горчица. Занесе един сандвич в спалнята на Фернандо. Фернандо го изгълта на две хапки и каза:
— Никак не е хубав.
А после запита дали има още.
Чарли направи още два сандвича и даде единия на Фернандо. Докато ядеше, той се съблече и прибра потника и слиповете си в куфара. Взе тоалетния си несесер в банята, изкъпа се, обръсна се и легна гол в леглото. Видя, че Фернандо вече е в другото легло, легнал на една страна, вероятно заспал. Чарли изгаси лампата на нощното шкафче, обърна се на една страна и заспа със спомена за нежния допир на дланта на Бети до бузата си и топлите й устни.