— Допълнителните резервоари за гориво — каза Кастило.
— Добре, да включим и този фактор — каза полковник Торине и бързо започна да натиска копчетата на клавиатурата. — Ако приемем, че това са стандартни армейски резервоари — а трябва да приемем, че са такива, — то те съдържат по петстотин галона гориво…
— Как самолетът въобще е стигнал до Африка, на първо място, щом капацитетът му не позволява да се прекоси Атлантика? — запита Макнаб, а после, тъй като бързо се досети, добави: — Съжалявам, глупав въпрос.
Но Торине и без друго му отговори:
— Най-вероятно през Гандър, Нюфаундленд, до Шанън, Ирландия. Това е най-дългият „крак“, около 1 700 морски мили, но е във възможностите на „Боинг 727“. После надолу към Франция, Северна Африка и така нататък.
На Кастило му хрумнаха няколко неприятни и неласкави мисли една след друга. Първата беше, че въпросът на генерал Макнаб наистина беше глупав. А Макнаб рядко задаваше глупави въпроси.
„Е, Исусе, той току-що се върна от Северна Африка, където проведе изключително успешна операция на «Грей Фокс». Уморен е. Знам как са тези неща. И въпреки че съм впечатлен от джобния компютър на Торине и ловкостта, с която натиска клавишите с тази игла, малко е късно сега да започнем да пресмятаме докъде би могъл да стигне един «Боинг 727».“
Като че ли прочел мислите на Кастило, Торине го погледна и каза:
— Предполагам, че е трябвало да направим това по-рано, но, честно, работех по предположението, че самолетът се е насочил към Мека.
„Какво каза? Това пък какво е, по дяволите?“
— Извинете, сър? — каза Кастило.
Лицето на Торине изразяваше: „Изпуснах думите, без да помисля.“ Той погледна, с известно смущение, Макнаб.
— Кажи му — каза Макнаб, а после, преди Торине да е успял да си отвори устата, продължи: — Генерал Нейлър, вероятно защото е мислел, че няма нужда аз да знам, не сподели с мен защо търсим самолета в Чад, но…
И той направи знак на Торине да продължи той. Торине погледна Кастило.
— Знаете ли кой е генерал Макфадън?
— Помощник-командирът на генерал Нейлър във въздушната база „Макдил“ — отговори Кастило.
— Точно така — каза Торине. — Познаваме се отдавна. Когато генерал Макфадън ми се обади, за да осигуря екипа подкрепа за мисията на Макнаб, ми каза, че въпреки сведението, че самолетът ще бъде разбит в Камбаната на Свободата, той мисли, че съществува възможност той да лети до Мека, където да бъде разбит в kaaba, с което наистина ще ядоса мюсюлманите. Самолетът е американски, вероятно ще бъде открито тялото на американски пилот…
— Исусе! — каза Кастило.
— Което и на двама ни се стори много по-логично, отколкото разрушаването на Камбаната на свободата — каза Макнаб. — И все още намирам повече смисъл в другата хипотеза.
— Генерале, наистина мисля, че целта е Филаделфия — каза Кастило.
— Далеч съм от мисълта да оспорвам преценката на личния представител на президента — каза Макнаб. — Разкажи ни за резервоарите за гориво, Торине.
„Господ ми е свидетел, че съм експерт по сарказма на Макнаб, но в тона и думите му пак има нещо повече от очевидното. Какво, по дяволите, цели той?“
— О’кей, докъде бях стигнал? — запита Торине, като отново се консултира с компютъра си. — Един резервоар съдържа петстотин галона. Не знам колко резервоара са качени на борда в Абеше…
— Вероятно ще разбера това, когато отида в Козумел — каза Кастило.
— … но са били повече от един. Да видим какво знаем. Два резервоара, хиляда галона. — Торине продължи да натиска клавишите със специалната игла. — Да си представим, че с един галон се изминават 0,226 морски мили, това прави 226 мили допълнителен обсег. Две хиляди сто и седемдесет плюс 226 означава, че горивото им ще свърши на петдесет и девет мили от Джорджтаун.
— Кажи колко резервоара са им нужни, за да им дадат необходимото гориво — нареди Макнаб. — А също така и колко резервоара биха могли да качат на борда.
— Добре — каза Торине. — Още два резервоара ще добавят още 226 мили. Така ще могат да прекосят морето и ще им остане гориво за още 160 мили. Шест резервоара ще им позволят да прекосят морето и ще им остане гориво за още 400 мили.
— По-добре да приеме, че имат осем резервоара — каза Макнаб. — А теглото?
— Не мисля, че теглото би представлявало проблем — каза Торине. — Да проверя.
На вратата се почука. Д’Алесандро отиде до нея и я отвори. На прага стоеше сержант от Специалните части.
— Търсят ви на сигурната линия, мистър Д’Алесандро — каза той.
Д’Алесандро отвори чекмеджето на бюрото и извади телефон. Каза няколко кратки думи, след което го подаде на Кастило.