— Това наистина е добра новина, Натали. И тази ли е причината никой да не споменава изчезналия самолет? Или може би — разбирам, че думите ми звучат малко скептично, — защото ще забележа, че нямат никаква представа какво, по дяволите, става с този самолет?
— Господин президент — каза Хол, — сигурен съм, че те — а това означава всички разузнавателни служби, сър — работят по въпроса.
— Хайде, Мат — каза президентът. — Това го знам. — Той направи пауза, после погледна доктор Кохън. — Спомняш ли си за какво говорихме снощи, Натали? Казах ти, че ще говоря с Мат, когато дойде на вечеря.
— Да, помня, господин президент — каза тя и погледна Хол.
— Казах още, че ми се иска да измисля начин да разтърся разузнавателните ни служби — продължи президентът.
— Да, сър — каза тя.
Доктор Кохън напълно съзнаваше, че мъжът, който седеше от другата страна на бюрото, е най-могъщият човек в света. И че тя работи за него. А това означаваше, че тя трябва да прави каквото каже той, освен ако не е абсолютно убедена, че идеята е напълно погрешна. В такъв случай нейно задължение беше да спори с него.
В този случай тя не беше абсолютно сигурна, че е прав, но също така не беше сигурна и че греши.
— Щом не си вършат работата — каза президентът, — заслужават да бъдат поразтърсени.
„Това — помисли си доктор Кохън — е предлаганата от него политика. И не мисля, че подлежи на обсъждане.“
— А нима това изчезване на самолет не ни дава възможност да се уверим дали си вършат работата, или не? — каза президентът.
— Много е вероятно да е така, сър — каза тя.
— На мен, както и на Мат, случаят ни се струва добра възможност да проведем „вътрешно разследване“ — продължи президентът. — Без да пречим на нищо важно, разбира се. И няма нужда никой да знае за това, освен ако не сварим някого по долни гащи, както се казва. — После, като че ли чу собствените си думи, добави: — Съжалявам, Натали. Изплъзна ми се от устата. Но нима ти не си съгласна с Мат?
„Значи Мат също е решил, че ще е безрезултатно да спори с него по този въпрос.“
— Каква е твоята идея, Мат? — запита тя.
— Както разбирам, това, което иска президентът — каза Хол, — е някой да провери кой, какво и кога е узнал. И да сравни данните.
— Това не е ли много работа за един човек? — запита тя.
— Да, работата е много за един човек, но мисля, че ако използваме повече хора, ще възникне въпросът кой от тях да носи главната отговорност и да поеме водещата роля. Те вероятно ще си подлагат крак един на друг, за да изпъкват повече, а колкото повече хора са замесени, толкова по-голям е рискът някой да заподозре нещо.
— Да, точно това е идеята ми, Натали — каза президентът. — Какво мислиш?
„Мисля, че Мат вече се е съгласил с идеята ти за това, как го нарече, вътрешно разследване, и иска да го проведе по възможност в тайна от всички.“
— Разполагаш ли с човека, който да го извърши? — запита тя.
— Снощи го помолих да си помисли по въпроса — каза президентът.
— Мисля, че имам човека, сър — каза Хол.
— Кой? — запита президентът.
— Моят изпълнителен помощник — каза Хол.
— Онзи млад мъж с приятна външност, който говори унгарски? — запита Кохън.
Хол кимна.
— Ти го познаваш, Натали? — запита президентът.
— Не го познавам, но съм го виждала да превежда за Мат в унгарското посолство — каза тя.
— Защо имаш нужда от човек, който говори унгарски, Мат? — запита президентът с усмивка.
— Унгарския получих с всичко останало в пакет — каза Хол. — Той говори седем и дори може би повече езика и унгарският е един от тях.
— Той е лингвист? — запита президентът.
Хол разбра скрития въпрос: „Как един лингвист ще се справи със задачата, която мислим да му възложим?“
— Това също, сър. Но той, също така, е „зелена барета“.
— „Зелена барета“? — запита президентът и тонът му издаде, че е засегната чувствителна струна.
— Да, сър — отговори Хол. — Той е майор от Специалните части. Отидох при генерал Нейлър и го запитах дали не разполага с човек, който да притежава и други умения, освен лингвистичните. И той ми изпрати Чарли. Той е добър човек, господин президент. Може да се справи.
— Да, нещата звучат така — каза Кохън. — Мат мисли, че той е умен, което е достатъчно за мен. А и никой няма да заподозре, че майор от Специалните части е получил такава задача.
— Искам да се срещна с този човек — каза президентът.
— Добре, от какво друго имаме нужда, за да започнем?