— Като гледам изражението на лицето му, струва ми се, че идеята не му се вижда толкова добра — каза Торине.
— Сър, моите уважения, вие сте полковник…
— Което ще ти е от полза в „Хълбърт“ — каза Макнаб.
— … а аз съм само майор — завърши Кастило.
— Един стар специален агент — каза Макнаб спокойно — знае, че командва онзи, на когото е поверено командването.
— Не виждам рангът да е проблем — съгласи се полковник Торине. — Вие сте командващият операцията.
— Имаш цивилни дрехи в чантата си, нали? — запита Макнаб. Торине кимна. — По-добре да изпратиш някой да я донесе. Колкото по-бързо поемете към Козумел, толкова по-добре.
— Вече изпратих за нея, защото от думите ви за този най-лош помощник в историята на армията заключих, че няма скоро да се върна в Чарлстън.
— О’кей, това е — каза Макнаб и отиде до вратата. — Бихте ли дошли вече, господа?
Като отидоха до самолета, Фернандо попита:
— Би ли искал да седнеш на дясната седалка, полковник?
— Надявах се, че ще попиташ — каза полковник Торине.
Четири минути по-късно.
— „Поуп“ разрешава на „Лиър 5075“ директен полет до Козумел. Изкачете се до височина 30 000 фута, курс две-нула-девет. Докладвайте над Колумбия.
— Разбрано — отговори полковник Торине. — Височина на полета 30 000 фута, ще докладваме над Колумбия.
Фернандо се обърна назад, за да се увери, че никой не се разхожда между седалките. Сержант Шърман беше закопчал колана си, в ръка държеше кутийка „Кока кола“ и гледаше през прозореца. Чарли също беше закопчал колана си. Беше свалил седалката си почти до хоризонтално положение и беше дълбоко заспал.
— Рулираме по пистата — докладва Торине в микрофона.
(ЧЕТИРИ)
Офисът на директора
ЦРУ
Ленгли, Вирджиния
08:10, 10 юни 2005
Мисис Мери Леонард, изящната като статуетка и сивокоса изпълнителна помощничка на директора на ЦРУ, влезе в офиса му и затвори вратата.
Джон Пауъл вдигна поглед, който дотогава беше сведен към бюрото му.
— Мистър Джартмън е тук, шефе — каза мисис Леонард.
— Доведи го, Мери, моля — каза той на жената, която вероятно знаеше повече за тайните на нацията от всяка друга жена, с изключение на Натали Кохън.
— И — добави мисис Леонард, като повдигна вежди — мисис Уилсън ви чака в предния офис. Мисля, че е ходила в козметичен център специално за вас — изглежда направо зашеметяващо тази сутрин.
— Казах й да дойде в 07:45 — каза директорът. — Кажи й да почака, моля, и я лиши от своето очарователно гостоприемство. Никакво кафе. Не й давай дори чаша вода.
— Да, сър — каза мисис Леонард.
— Ще се заема с мисис Патриша Уилсън веднага, щом видя какво има Хари Джартмън за мен.
— Ще направите грешка — каза мисис Леонард. — Голяма грешка.
— Така ли? Откъде знаеш?
— Като произнесохте името й преди малко, направо плюехте. А плюнките ви бяха толкова горещи, че прогориха килима.
Той я погледна, поклати глава, усмихна се, но нищо не каза.
— Нека аз да поговоря с нея — разговор между две жени — каза мисис Леонард.
— Наистина ли мислиш, че така трябва. Мери?
— Това е единственият начин. Искате да се отървете от проблема или да го изострите?
— Тъй като си дама, не мога да ти кажа как искам да се отърва от проблема — каза Пауъл. Изчака я да се усмихне и продължи: — И така, какво да направя?
— В зависимост от това, какво има Джартмън за вас, а мисля, че има нещо, изпратете го през задната врата и отидете във „Фотоанализ“. Ще прехвърля важните ви разговори там и ще ви кажа, когато свърша с нея.
— Исусе! — каза Джон Пауъл. — Добре, Мери, ще се подчиня, отново, на мъдрата ти преценка. Доведи Хари.
Мисис Леонард отиде до вратата на офиса, отвори я и каза:
— Директорът ще ви приеме веднага, мистър Джартмън.
Хари Джартмън, висок и слаб мъж с рошава и буйна коса, влезе в офиса, затвори вратата и се подпря на нея, като се оглеждаше и ослушваше.
— Добро утро, господин директор — каза Джартмън.
— Добро утро, Хари. Какво имаш за мен?
Джартмън му показа папка и запита, без думи, дали може да я остави върху бюрото. Пауъл му даде знак да направи точно това. Джартмън развърза папката, извади куп снимки и ги разпростря върху бюрото.
— Какво гледам? — запита Пауъл.
— Току-що са направени във Форт Мийд. Сателитен образ на летището в Зандери, Суринам — каза Джартмън. — Направени са сутринта в 07:05. Това вероятно е търсеният „Боинг 727“.
— „Вероятно“ не е достатъчно, Хари — каза Пауъл.
— Рано сутринта имаше мъгла — каза Джартмън. — Снимките очевидно не са такива, каквито бихме искали да имаме.