— Не бих искал да създам погрешно впечатление, когато кажа: „Разбира се“ — каза Лари Фримонт от ЦРУ. — Работим по въпроса, но разбирам, че имаме само един човек там, човека, потвърдил номерата на самолета, а той не може да направи кой знае какво. Сигурен съм, че помощта за него е вече на път. Но, честно, не мога да кажа колко време ще бъде необходимо.
— Благодаря ти, Лари — каза Нейлър. — А сега да чуем следващия по ранг офицер, генерал Потър. Нали никой не се съмнява, че той ще изпрати Корпуса на мира да преговаря с онези терористи?
Отново всички се засмяха.
— Аз съм съгласен с адмирал Уорли, че трябва да се изпратят хората на Макнаб…
— Защо ли не съм изненадан? — запита Нейлър.
— Мисля, че Макнаб, „Грей Фокс“, имат нужния опит, за да се справят със ситуацията. Ако им наредите да го направят тихо, така и ще стане.
— Това ли е? — запита Нейлър.
— Да, сър — каза генерал Потър. — На мен не ми изглежда да има много възможности.
— И генерал Макфадън? — запита Нейлър.
— Аз наистина нямам какво да добавя, генерале — каза генерал Макфадън.
„Дали казва това, защото е засегнат? Или защото наистина няма какво да каже? Потър е прав, нямаме много възможности.“
— Добре — каза Нейлър. — Изглежда, всички са съгласни, че трябва да изпратим генерал Макнаб, всъщност говорим за екип на „Грей Фокс“, да неутрализира самолета. И колкото по-бързо изпратим изтребител, не във въздушното пространство на Суринам, разбира се, а над Атлантическия океан извън територията на Суринам, да служи за „чадър“, толкова по-добре. Ако самолетът излети и не иска да се подчини, да се върне в Суринам, ще бъде свален. Това ли е всичко?
Той огледа събралите се около масата. Когато погледът му срещна този на адмирал Уорли, последният каза:
— Ще дадем ли разрешение на пилотите да свалят самолета, или ще питат за разрешение тогава, когато настъпи моментът?
Генерал Нейлър погледна генерал Макфадън.
— Ал?
— Когато чух, че ЦРУ са намерили самолета — каза генерал Макфадън, — наредих там да отиде един „Е–3“12. Най-близкият зареждаше гориво в Гуантанамо. Казаха, че ще са им необходими трийсет минути подготовка. Това беше преди трийсет минути, така че вече сигурно са излетели. От Гуантанамо до Парамарибо има 1 800 мили и ако пътуват с петстотин възела, ще са там след три часа и двайсет минути. Наредих също на два „КС–135“13 да отидат там от Барксдейл. Натам летят още четири „F–15“ от Еглин.14 Най-лошият сценарий: самолетът излита през следващите пет минути, преди да можем да се намесим. Най-бързо ще се намеси „F–15“ от Еглин, но това може да стане на 150 мили южно от Маями, малко на юг от Куба. Могат да му наредят да кацне или да го свалят. Решението и в двата случая ще трябва да бъде взето от пилота. По очевидни причини, това е рисковано. Но няма друг начин, докато „Е–3“ не стигне там. Признавам, че ситуацията не е идеална, но истината е, че просто не бяхме подготвени да се справим със самолет, кацнал на „Зандери“, Суринам.
— А най-добрият сценарий, Ал? — запита Нейлър.
Нейлър беше впечатлен от действията, предприети от Макфадън, и се почувства малко виновен, че не беше помолил най-младшите по ранг да говорят първи.
— Ако самолетът не се опита да излети скоро, с други думи, преди нашият „Е–3“ да е стигнал там, което ще ни даде още по-голяма сигурност в идентифицирането на самолета, връзката между там и тук, което ще улесни вземането на решението — пилотът ще може да разговаря с теб. После хората на Макнаб отиват там и тихо, много тихо, неутрализират самолета, преди да е успял да се вдигне във въздуха. Това е възможно, въпреки че не бива да разчитаме, че точно така ще стане. Докато Макнаб стигне със „С–17“, „Птичките“ и така нататък до Хълбърт, което очевидно не може да стане през следващите час-два, ще съм научил от ЦРУ къде той може да приземи „С–17“ в Суринам.
— Помолил ли си вече ЦРУ за тази информация? — запита Нейлър.
— Казаха ми, генерале — каза Лорънс Фримонт от ЦРУ, — че ще са необходими още два часа на нашия човек да стигне до и да се върне от някакъв район на около четирийсет мили от летището, което би могло да приеме „С–17“. Но данните са от преди два месеца, а не искаме Макнаб да стигне там и да открие, че летището или е залято от вода, или пък се е превърнало в гробище за старо желязо.
— Трябва да кажа и на двама ви, че съм впечатлен от онова, което сте свършили — каза генерал Нейлър. — А сега да чуем какво има да ни каже генерал Макнаб. Свържете се с него по сигурната линия и включете високоговорителите, моля.
12
„Е–3“ Sentry (AWACS) — самолет за далечно радиолокационно разузнаване и управление на авиацията, разработен на базата на Боинг 707. Оборудван е с въртяща се радиолокационна антена с диаметър 9 м, комуникационно оборудване и сателитна връзка с Централното командване. Има неограничен ресурс на действие по разстояние и голямо време за престой във въздуха. — Б.пр.
13
„КС–135“ Stratotanker — самолет-цистерна за зареждане на самолети във въздуха, разработен също на базата на Боинг 707. Може да превозва в резервоарите си до 200 000 паунда (около 94 т.) гориво. — Б.пр.
14
„F–15“ Eagle — основен изтребител на американските Военновъздушни сили за завоюване на превъзходство във въздуха. Развива скорост до 2,5 М (М е число на Мах, показващо колко пъти скоростта на самолета надвишава звуковата). Основно се използва за защита на бомбардировъчни и транспортни самолети от изтребители на противника, а също така за атака по земни и морски цели. — Б.пр.