— Да, сър — каза сержант Сагинс и отиде до стаичката с телефона, откъдето излезе след по-малко от минута. — Имате връзка, сър — каза той.
— Генерал Макнаб, моля — каза Нейлър.
— На телефона, сър.
— Разбрахте ли, че самолетът е открит в Суринам?
— Да, сър.
— Секретарят на отбраната натовари Централното командване с неутрализирането му. Всички тук са съгласни, че трябва да го свършат хората на „Грей Фокс“. С подкрепата на изтребители на Военновъздушните сили, които ще спрат самолета, ако направи опит да излети, и или ще го принудят да кацне, или ще го свалят.
— С други думи, сър, вие се надявате операцията на „Грей Фокс“ да започне възможно най-скоро?
— Да. Бихте ли ми казали как ще процедирате?
— Всъщност, сър, ще бъде много по-лесно, отколкото изглежда. Няма да ни се наложи да кацнем на враждебно летище и не вярвам да има сили, които да защитават самолета. Значи трябва да вземем половин дузина „Птички“ с един „С–17“ с трийсет души, да изчакаме, за да научим къде ще можем да приземим „С–17“ — вече запитах разузнаването на Централното командване за възможностите, но още не съм получил отговор — и после просто да свършим работата.
— Операцията трябва да бъде проведена изключително тихо, Скоти, разбираш това, нали?
— Да, сър.
— Откъде ще тръгнете? — запита генерал Макфадън. — „Хълбърт“?
— Това генерал Макфадън ли е?
— Да.
— Сър, ще оценя всяка помощ, която можете да ми окажете по въпроса, къде мога да приземя „С–17“.
— Работя по въпроса, Скоти. ЦРУ имат информация, която чакаме да се потвърди, че има такова летище на около петдесет мили от „Зандери“. Очакваме скоро да получим потвърждение.
— Благодаря, сър — каза генерал Макнаб.
— Скоти, колко време ще ти е необходимо да събереш хората и хеликоптерите в „Хълбърт“?
— Почти никакво, сър.
— Колко е това в часове и минути, Скоти? — запита Нейлър.
В гласа му се долавяше нетърпение.
— Всъщност, сър, в момента съм в сянката на крилото на „С–17“ и гледам Мексиканския залив.
— Да разбирам ли, генерале, че сте на летище „Хълбърт“?
— Да, сър. С шест „Птички“ и трийсет души. Чакаме заповедите ви, за да тръгнем.
— А кой ви упълномощи да отидете до „Хълбърт“, генерале? — запита Нейлър студено, защото беше много ядосан.
— Мистър Кастило предложи да организираме екипа и да го доведем до „Хълбърт“, защото така ще спестим много ценно време, сър.
— За майор Кастило ли говориш, генерале?
— Отчасти, сър. Но сега го наричам „мистър“. Това изглежда подходящо, тъй като той дойде във Форт Браг като личен представител на президента, сър. И в цивилно облекло.
— Ти си един проклет генерал, Скоти! — избухна Нейлър. — И не приемаш проклети „предложения“ от проклети майори! И много добре го знаеш!
— С цялото ми уважение, сър, той не е в качеството си на майор. Съветникът по националната сигурност ми каза ясно по телефона, че той идва в Браг като личен представител на президента, сър. И моето поведение е съответно на това.
Нейлър вдигна ръце нагоре в жест на гняв и отвращение и огледа събралите се в стаята. Всички гледаха накъдето и да е, но не и към него. Нейлър се опита да се съвземе, като мислеше: „Когато човек е ядосан, не взема правилно решение. Не можеш да си позволиш да вземеш решение, за което по-късно ще съжаляваш. Този кучи син! Когато това приключи, ще отрежа топките му, както и тези на Чарли, и ще ги закова за стената!“
— Генерал Макнаб — нареди генерал Нейлър, — имайте готовност да започнете операцията по мое нареждане. Само по мое нареждане!
— Да, сър.
— А когато това приключи, вие, аз и майор Кастило ще трябва да си поговорим.
— Да, сър.
Нейлър отново огледа събралите се около масата.
— Има ли някой нещо за генерал Макнаб? — запита той.
— Генерал Макнаб — запита генерал Макфадън, — Торине на ваше разположение ли е?
— Не, сър.
— Върнал се е в Чарлстън?
— Не, сър.
— Знаете ли къде е?
— Да, сър.
— И ще ми кажете ли?
— Да, сър. Вече трябва да е в Козумел.
— Козумел? Островът до полуостров Юкатан?
— Да, сър.
— Знаете ли, случайно, какво прави той там?
— Да, сър. Отиде там с мистър Кастило, сър. Мистър Кастило каза, че има нужда от експерт по „Боинг 727“, и полковник Торине доброволно замина с него.
— Проклет да съм! — каза генерал Макфадън. — Благодаря ви, генерал Макнаб.
— Да, сър.
— Ще поддържаме връзка, Макнаб — каза генерал Нейлър. — Разбрахте ли, че в тази операция трябва да се подчинявате изцяло и само на моите заповеди?
— Да, сър.
— Край на разговора — каза генерал Нейлър.