— Нямам ни най-малка представа къде на летището да получа тази информация. Или че ще ми я дадат.
— Аз ще дойда с теб — каза Том Макгайър. — Може би моята значка плюс моят ирландски чар ще ти бъдат от полза.
— Мислиш ли, че трябва да вляза в офиса на кмета и да кажа на секретаря Хол? — запита Милър.
— Не знам, но мисля, че трябва да направиш онова, за което те помоли Дон Жуан — каза Исаксън.
— Когато си готов, тръгваме, сержант — каза Том Макгайър.
Сержант Шнайдер извади мобилния си телефон, прегледа записаните в него номера и имена и като намери каквото търсеше, натисна бутона за обаждане.
— Мистър Халоран, тук е сержант Бети Шнайдер. Помните ли ме?
— Въпросът е малко странен, мистър Халоран, но моля ви, имайте търпение. Можете ли да се сетите за самолет, който да пристига често от Коста Рика? Нямам предвид…
— О, сещате се, така ли? Кажете ми за него, моля.
След по-малко от шейсет секунди, тя покри телефона с длан и каза:
— Бинго! Мисля, че е по-добре да се обадиш на Кастило, Дик.
А след още трийсет секунди, Милър докладва:
— Каналът се използва.
— Продължавай да опитваш — нареди сержант Шнайдер.
(ШЕСТ)
— Преди да кажеш каквото и да е, Чарли — каза генерал Макнаб, — нека ти предам последните думи на генерал Нейлър за теб и мен. — „Ти си един проклет генерал! Ти не приемаш проклети «предложения» от проклет майор! И го знаеш дяволски добре!“
— Открил е, че си на летище „Хълбърт“? — запита Кастило, но това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
— Да. И той очевидно не е толкова впечатлен от статута ти на личен представител на президента, колкото се надявах, че ще бъде.
— Е, ще поема гнева и упреците, сър. Но все още мисля, че идеята да отидете предварително до летището беше добра.
— Много благородно от твоя страна, Чарли, но той е прав. Генералите не би трябвало да приемат предложения от майорите, а ако го направят, трябва да понесат последствията. Какво има?
— Самолетът е някъде в Коста Рика. Пребоядисан е и е с нови регистрационни номера.
— Исусе, сигурен ли си? Единствената причина вече да не сме на път към Суринам е, защото още не са ни казали къде можем да приземим „С–17“.
— Самолетът не е в Суринам — каза Кастило.
— Сведението е от руския търговец на оръжие, нали така?
— Да, точно така.
— Мили Боже, Чарли! Във Форт Мийд има снимки на самолет на летище „Зандери“. Човекът на ЦРУ в Суринам го е видял, а сега ти ми казваш, че самолетът не е този?!
— Да, сър. Вероятно самолетът е наистина на „Еър Суринам“, а номерата съвпадат, защото лунатиците са имали достатъчно мозък да напишат истински номера на отвлечения самолет. А отвлеченият самолет е вероятно в Коста Рика.
— Къде в Коста Рика?
— Това още не знам.
— Казал ли си и на някой друг?
— Не, сър. Изпратих Милър до летището във Филаделфия да провери какви самолети от Коста Рика кацат редовно там. Защото те вероятно ще се опитат да стигнат до Филаделфия, без да предизвикат и най-малка тревога.
— И как ще направят това? — запита, със съмнение, Макнаб.
„Мисли, че съм си изгубил ума. Дали е така?“
— Като извадят от строя редовния самолет на Коста Рика и изпратят отвлечения на неговото място.
— Ще ти е много трудно да обясниш това на Нейлър. Той вече мисли, че мозъкът ти се е замъглил от властта, с която не си свикнал и която не ти се полага.
— А ако съм прав, генерале? — запита Кастило. — И няма да се опитам да обясня нищо на генерал Нейлър. Ще кажа на секретар Хол. Работя за него, не за генерал Нейлър.
— Чарли — каза Макнаб тихо, — ти си офицер от армията, който е зачислен към Централното командване.
Кастило не отговори веднага, после каза:
— Генерале, докато не получа нови заповеди, ще се подчинявам на последните, които съм получил и които са от президента. А те са да координирам с вас неутрализирането на самолета. И, съответно, ви нареждам да се приготвите да неутрализирате самолета в Коста Рика.
На Макнаб му бяха необходими десет секунди, за да отговори.
— Какво пък, по дяволите, мистър Кастило, както кажеш.
— Сега ще докладвам на секретар Хол онова, което научих — каза Кастило. — И ще ти предам какво е казал той.
— Добре — каза Макнаб. — Слагам край на обаждането.
Чарли докосна сержант Шърман по рамото.
— Моля те, свържи ме отново с Филаделфия.
— Добре — каза Шърман и след миг: — Всички светлини са зелени.
— Милър?
— Сержант Шнайдер, майоре.
— Дай ми Милър, моля те.
— Мисля, че е по-добре първо да чуеш това — каза Бети Шнайдер. — „Еър Транспорт“ от Коста Рика осъществяват редовни полети до Филаделфия, като използват „Боинг 727“ поне веднъж в седмицата, а понякога два или три пъти.