— Исусе, наистина бързо сте свършили работата! — каза Кастило. — Сигурна ли си?
— Халоран, „Лийз Еър“ им е продал самолета. И осъществява сервиза, когато самолетът е тук. Самолетът внася цветя във Филаделфия и изнася домакински стоки за Сан Хосе.
— Цветя и домакински стоки?
— Да, свежи цветя. Отглеждат ги в Коста Рика, а ги продават тук. А стоките ги произвеждат тукашни пенсионери. И така стоките не се обмитяват.
— Исусе Христе ето, това е връзката! — каза Кастило.
— Има и още — каза Бети Шнайдер. — На път за тук спират в Тампа, минават през митницата там, оставят малко цветя там, после пристигат тук.
— Това е по-скоро нещо като домашен, а не международен полет — каза Кастило.
— Точно така.
— И очевидно не им задават въпроси, когато пълнят резервоарите си — каза Кастило. — Къде е секретар Хол?
— В офиса на кмета с комисаря.
— Свържи ме с него, Бети.
— Не мисля, че ще им хареса, ако ги прекъснем.
— Свържи ме с него — повтори Кастило.
XVIII.
(ЕДНО)
Офисът на кмета
Сградата на общината
„Броуд“ и „Маркет стрийт“
Филаделфия, Пенсилвания
10:15, 10 юни 2005
— Какво е толкова важно, Чарли? — запита нетърпеливо секретар Хол, като остави неизказана останалата част от въпроса: „че си решил, че можеш да прекъснеш срещата ми с кмета?“
Кастило знаеше какво е останало недоизказано.
— Самолетът не е в Суринам, господин секретар — каза Кастило.
— Искаш да кажеш, че е излетял?
— Не, сър. Искам да кажа, че никога не е бил в Суринам.
— Директор Пауъл очевидно има информация, подкрепена със снимки и сателитен образ, за което ти очевидно не знаеш.
— Самолетът на летище „Зандери“, сър, е законен самолет на „Еър Суринам“. Онзи, който търсим, пребоядисан и с нови номера, е някъде в Коста Рика.
— Тази информация си получил от Певснер, нали? — запита Матю Хол полусаркастично, полутъжно.
— Да, сър — каза Кастило. — Но сержант Шнайдер току-що откри връзката с Филаделфия, което потвърждава това, което ви казвам.
— Какво е направила?
— Терористите биха могли да приближат Филаделфия, без да предизвикат тревога, ако извадят от строя самолета, който осъществява редовния полет, и използват на негово място отвлечения. Шнайдер е открила, че има самолет, собственост на „Еър Транспорт“ от Коста Рика, който лети до Филаделфия поне веднъж в седмицата. „Лийз Еър“ са им продали самолета и осъществяват сервиза, когато самолетът е във Филаделфия. Това съвпада идеално с онова, което ми каза Певснер. Самолетът е бил на частно летище във Венецуела, където са го пребоядисали като самолет на Коста Рика и са му сложили нови номера.
Секретар Хол погледна над малката маса към сержант Шнайдер, която се беше облегнала на стената. Осъзнаваше, че Джоуел Исаксън, Том Макгайър и майор Х. Ричард Милър го гледат и чакат реакцията му.
„Това означава, че знаят за тази връзка с Филаделфия и щом са прекъснали срещата ни, й вярват. От Милър може да се очаква да вярва на Кастило. Те са като братя. Но също така Джоуел и Том? Исусе Христе! Току-що убедих кмета, че сателитите на Националната сигурност са намерили самолета в Суринам и че ЦРУ е потвърдило това. Че президентът вече е наредил да се започне операция, че всичко е под контрол и той няма за какво да се тревожи. А сега да се върна и да му кажа: «Съжалявам, но изникна малък проблем?» Първото, което той ще направи, е да нареди евакуация от центъра на града и да се появи по телевизията, за да каже на хората за опасността.“
— Сър, още ли сте там? — запита Кастило.
— Изчакай минутка, Чарли, да помисля — каза секретар Хол.
Отново погледна сержант Бети Шнайдер.
— Вярваш във връзката с Филаделфия, нали?
— Да, сър. Всичко, изглежда, съвпада.
— Ще се върна в офиса на кмета и ще кажа на него и на комисар Келог, че трябва веднага да се върна във Вашингтон — каза Хол. — И да отида в Белия дом.
Тя кимна.
— Том, кажи да приготвят самолета — нареди Хол.
Макгайър се обърна с гръб към тях и заговори тихо в микрофона, скрит под ревера на сакото му.
— Все още вярвам, че ситуацията е под контрол и ще успеем да неутрализираме самолета и затова няма да кажа на кмета за новата информация — каза Хол. — Сержант, искам ескорт до летището. Трябва да стигна там възможно най-бързо.
— Ще сме щастливи да ви осигурим ескорт, господин секретар — каза Бети Шнайдер.
— Ако на път за летището, сержант, ви кажа, че трябва да дойдете с мен във Вашингтон, каква ще бъде реакцията ви? Моля ви, помислете секунда, преди да ми отговорите.