— Особено когато източникът на информацията ти е известен руски престъпник? — запита Певснер.
— Секретар Хол не мисли така — каза Кастило. — Чу какво каза той. А той ще се види с президента…
— И ти мислиш, че президентът, като гледа снимки на НАСА на онзи самолет на летище „Зандери“ и има потвърждението на ЦРУ, ще реши, че ти си прав, а те грешат? Особено като знае, че аз съм източникът на твоята информация.
— Когато се обадя и им кажа: „Аз съм в Коста Рика и виждам самолета“, ще ми обърнат внимание. — Той докосна сержант Шърман по рамото. — Прибери радиото, сержант. Отиваме в Коста Рика.
— Почакай минутка, Кастило — каза полковник Торине. — Преди да си прекъснал връзката. Какво ще стане, ако отида там и кажа на генерал Макфадън, че съм сигурен в твоята правота? С него се познаваме много отдавна.
Кастило срещна погледа му.
— Най-вероятното, което ще се случи, ако се свържем с някого от „Макдил“, ще бъде да ти наредят да ме арестуваш и да ме заведеш в базата. Не искам да ти причинявам това, но ти благодаря. — След кратък размисъл добави: — Мисля, че за теб, полковник, ще е най-добре, ако избягаш от мен, отидеш до летището и скочиш в първия самолет за Тампа.
— Е, използваш власт, с която не разполагаш, Кастило. Ти си само майор, както каза генерал Макнаб. Не можеш да даваш заповеди на полковник — каза полковник Торине. — Генерал Макнаб каза още нещо. Той ми нареди да тръгна с теб, защото имаш нужда от експерт по „Боинг 727“.
— Доколкото си спомням, сър, вие изявихте желание да дойдете — каза Кастило.
— Тази беше последната заповед, която получих, и мисля да й се подчиня — каза Торине, след което се обърна към Шърман: — Мога ли да ти помогна да прибереш това нещо, сержант?
— Всичко е под контрол, сър — каза Шърман. — Да прекъсна ли връзката, майоре?
— Да, сержант. Преди генерал Нейлър да ни е наредил да се върнем в Щатите.
Сержант Шърман се наведе леко напред, издърпа кабела от контакта и докладва:
— Връзката е прекъсната, сър.
Александър Певснер вдигна телефона на хотела.
— Пригответе автомобилите да ни закарат незабавно на летището — нареди той на испански. — Ще сме в гаража след минута.
— Благодаря ти — каза Кастило. — Благодаря ти за всичко, Алекс.
— Напротив, приятелю — каза Певснер. — Аз съм ти благодарен. Ти спази всички точки на нашата уговорка. Не си виновен, че по-висшестоящите от теб са склонни да убият човека, донесъл им вести, които не им харесват.
— И някога някой, възможно е това дори да е мой бивш колега, ще каже: „Нали точно това се опитваше да ни каже Певснер“ — каза Хауърд Кенеди. — Възможно е това да бъде казано пред този, който трябва да го чуе.
Той подаде ръка и Чарли я стисна, след което се ръкува с Певснер и си помисли, че сигурно ще мине много време, преди да се видят отново. Изненада се, когато Певснер слезе до гаража с тях и беше дори още по-изненадан, когато той седна зад кормилото на единия „Юкон“, очевидно с намерението да ги закара до летището.
Докато пътуваха по шосето, което се виеше край плажа, към летището, Певснер се обърна към Хауърд Кенеди, който седеше до Фернандо, и нареди:
— Запиши номерата на Сан Хосе — и трите — и ги дай на Чарли, Хауърд.
— Да, сър — каза Кенеди.
— Какви номера? — запита Кастило.
— Три номера, които се надявам да нямаш нужда да използваш. Онзи, който започва с 533, обикновено знае как да се свърже бързо с мен. Останалите два ще ти дадат информацията, която ти трябва — къде в Коста Рика можеш да намериш самолета. Надявам се да мога да ти я дам, докато летиш, но ако това не стане, звънни на някой от двата номера, попитай за себе си…
— Моля?
— Попитай за Чарли Кастило. Или, още по-добре, за Карл Госингер… Ти чуваш ли, Хауърд?
— Да, сър.
— Попитай за Карл Госингер и ще ти дадат информацията, с която разполагат. Ако не съм успял, ще ти кажат, че не знаят кой е Карл Госингер.
— Благодаря — каза Кастило.
— Моля те, не се обаждай на нито един от тях, освен ако не е необходимо. И ако първите два номера нямат информация, значи не съм успял и няма смисъл да се опитваш да ми се обадиш.
— Разбрах — каза Чарли.
Кастило почувства длан на рамото си и обърна глава. Хауърд Кенеди му подаваше лист от бележник. Той го взе.
— Опитай се да не го загубиш, Чарли — каза Кенеди. — А когато мине достатъчно време и си сигурен, че няма да ти трябват, защо не изгориш листа? Наистина не искам тези номера да попаднат в неподходящи ръце.
— Мислиш, че бившите ти колеги биха се заинтересували от тях, така ли?
— О, те винаги и от всичко се интересуват — каза Кенеди.