— Наредих да се спре нахлуването в Суринам — каза президентът и в гласа му вече се долавяше неприятна нотка. — Ти не беше ли тук, Фред, когато издадох заповедта?
— Сър, обикновено имаме мигновена връзка с транспортното средство на „Грей Фокс“. Но в момента нямаме. Слънчеви петна… Или нещо друго…
— Искащ да кажеш, че нямаме връзка с „Грей Фокс“?
— В момента не, сър.
— А колко са далеч те от Суринам? — запита президентът.
— Ще стигнат там след няколко часа, господин президент.
— Дотогава искам да сте предали на Макнаб, че трябва да поеме към Коста Рика. И че ще получи допълнителни заповеди. Исусе Христе, Фред, изпратете „F–15“ след него и го принудете да обърне, ако трябва.
— Да, сър. Къде в Коста Рика, сър.
— Генерал Макнаб е много находчив човек. Защо не оставим на него да реши?
Вратата на Овалния кабинет се отвори.
— Господин президент, говорителят е тук — каза шефът на президентския екип.
— Е, вече свършихме тук. Засега — каза президентът. — Но искам всички да сте на разположение.
— Защо всички не отидем в моя кабинет? — каза Натали Кохън. — Ще изпием поне по чаша кафе.
(ПЕТ)
Офисът на съветника по националната сигурност
Белият дом
1600 Пенсилвания авеню
Вашингтон, окръг Колумбия
11:50, 10 юни 2005
— Ще отида до работното помещение — каза секретарят на отбраната Фред Бидърмън. — Може би вече имат връзка с Макнаб. Тук се чувствам като ученик, който всеки момент ще бъде извикан в кабинета на директора. Някой иска ли да дойде с мен?
— Аз — каза секретарят по вътрешната сигурност Мат Хол.
— Аз мисля да заведа Милър и Бети на обяд — каза Натали Кохън на съветника по националната сигурност.
— Добра идея — каза Хол. — Ще се присъединим към вас там.
— Секретар Хол — каза майор Х. Ричард Милър, — може ли да ми отделите минутка, сър?
— Давай — каза Хол.
— Насаме, сър. Ако може, сър.
— Ще ме изчакаш ли, Фред, или да те настигна? — запита Хол.
— Настигни ме — каза Бидърмън. — Ще вървя бавно.
Той излезе от стаята.
— Аз ще взема Бети със себе си и така вие двамата ще останете сами — каза доктор Кохън.
— Вие можете да чуете това, мадам — каза Милър. — Не исках секретарят Бидърмън да го чуе. Току-що разбрах, че той, така или иначе, ще научи, така че в това няма смисъл…
— И в думите ти досега няма никакъв смисъл, майоре — каза Хол.
— Става въпрос за връзката с Макнаб, сър. Не мисля, че всички възможности са изчерпани. Тоест, не мисля, че цялото оборудване не работи.
— Не разбирам — каза Хол.
— Сър, бил съм на мисии като тази. Когато наближи моментът на действие… винаги някоя връзка се скапва.
— Все още не разбирам — каза Хол.
— Аз мисля, че разбирам — каза Натали. — Ще дойде момент, когато генерал Макнаб няма да иска никой да наднича над рамото му и да му дава приятелски съвети? Иска сам да свърши работата?
— Да, мадам.
— Сега разбираш защо той не иска Фред да чуе това, нали? — каза доктор Кохън и отново се обърна към Милър. — Знаеш ли как да се свържеш с него?
— Обикновено той оставя визуалната връзка да работи — каза Милър.
— Не знам какво означава това — каза Хол.
— Означава, че той все още може да получава образ, картина. Някои хора го знаят — каза Милър. — Ако е важно, ще му изпратят образ.
— Образ? Картина? — запита Хол.
— Да, сър.
— На какво? — запита Хол.
— На съобщение. Нали така, майор Милър? — запита доктор Кохън.
— Да, мадам.
— Искаш да кажеш, че можеш да се свържеш с него и да му предадеш съобщение? — запита Хол. Когато Милър кимна, Хол добави: — Е, разбира се, ще трябва да кажем на Бидърмън.
— А може би не — каза Кохън. — Той ще приеме ли съобщение от вас, майоре?
— Да, мадам. Мисля, че да.
— И как ще стане това?
— Ще напиша съобщението тук, ще го изпратя по факса на авеню „Небраска“ и ще кажа на оператора да го изпрати — каза Милър.
— Авеню „Небраска“?
— Кастило инсталира там един от радиоапаратите на „Грей Фокс“ — каза Хол.
Доктор Кохън дръпна едно от чекмеджетата на бюрото си, извади лист хартия и писалка и ги подаде на Милър.
— Пиши — каза тя.
— Мадам, имате ли маркер? Имам нужда от нещо по-голямо.
— Ей сега — каза тя и отново отиде до бюрото.
— Благодаря — каза Милър. — Господин секретар, ще имам нужда от номерата на телефоните и факсовете там.
Хол отиде във външния офис, където го чакаха Исаксън и Макгайър.
— Имам нужда от номерата на телефоните и факсовете на авеню „Небраска“ — каза той.
Докато Исаксън препише номерата от компютъра и ги даде на Хол, а Хол се върне в офиса на доктор Кохън, Милър вече беше написал съобщението и бе пъхнал листа във факса, поставен зад бюрото. Хол даде номерата на Милър, който веднага ги набра. Факсът започна работа. След това майор Милър записа номерата на авеню „Небраска“ в мобилния си телефон, след което се обади.