— Тук е майор Милър. Току-що ви изпратих факс. Предайте го като образ на генерал Макнаб. Веднага. Ще изчакам за потвърждение.
Факсът свърши с изпращането на съобщението. Натали Кохън извади листа, прочете съобщението и го подаде на Хол.
— Нека и Бети го прочете, а после го изгорете — каза Натали Кохън.
— Да го изгорим? — запита Хол и подаде листа хартия на Бети Шнайдер.
— Няма причина Фред да знае за това — каза Натали Кохън.
Бети приключи с четенето на съобщението и върна листа на Хол, който отново го прочете.
БЕЛИЯТ ДОМ
ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ
ДОКТОР НАТАЛИ КОХЪН, СЪВЕТНИК ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ ОПИТВА ДА НАРЕДИ НА МАКНАБ ДА ПОЕМЕ КЪМ КОСТА РИКА.
— Не мислиш ли, че Бидърмън също има право да знае за това? — запита Хол.
— Може би има право — каза Натали Кохън. — Както и кметът на Филаделфия има право да знае, че ЦРУ не са намерили самолета. Ти каза ли му, Мат?
Той вдигна вежди и сви рамене — признание, че не го е направил.
— И тези двама млади хора е трябвало да направят труден избор, защото дължат лоялност на две страни — каза доктор Кохън. — Бети е решила да дойде тук с теб, без да каже на шефовете си в полицията за онова, което знае за неоткрития самолет, което някои хора ще сметнат за липса на лоялност. А на Милър се наложи да ти каже за отношението на Макнаб към непрекъснатата връзка с началството. Което е нелоялност по отношение на Макнаб. И двамата са направили правилен избор. Няма паника по улиците на Филаделфия, а ще съм изненадана, ако Бидърмън въобще успее да се свърже с Макнаб. Така че да оставим нещата по този начин, Мат, моля те.
Тя протегна ръка.
— Някой има ли огънче?
Секретар Хол й подаде запалката си.
(ШЕСТ)
На борда на USAF „C–17“ 036788
17.210 градуса северна ширина
82.680 градуса западна дължина
Над Атлантическия океан
11:58, 10 юни 2005
— Много интересно — каза генерал Макнаб и подаде съобщението на сержант Кенсингтън, който работеше с контролното табло. — Мисля, че е по-добре да оставиш това там.
Той посочи чантата, завързана за рафта на Кенсингтън, която всъщност беше малка чанта от платно, в която имаше три термични гранати — две за радиото и една за съобщенията — в случай, че възникне необходимост да се унищожат, за да не попаднат в чужди ръце. Кенсингтън се подчини, после погледна генерал Макнаб, който му направи знак с ръка да се заеме с работата. Кенсингтън се върна при контролното табло и започна да натиска копчетата.
— Всички светлини са зелени, сър — каза Кенсингтън.
— Опитай се да ме свържеш с генерал Нейлър, моля — каза Макнаб.
— Макнаб, сър. Имахме малък проблем с връзката и реших да проверя как са нещата, сър.
— Къде сте, генерале?
— Над Атлантическия океан, сър. Според пилота ще летим още четири часа. И тогава…
— Има промяна в заповедите, генерале.
— Да, сър?
— Президентът каза да обърнете към Коста Рика.
— Коста Рика?
— Или към международното летище „Томас Гуардия“ или към „Хуан Сантамария“, което обслужва Сан Хосе, по ваш избор, и да се приготвите да неутрализирате самолета, който търсим.
— Мислех, че той е в Суринам, сър.
— Информацията очевидно е била погрешна, генерале.
— Да, сър.
— Мислиш ли, че ще има проблеми, генерале?
— Не, сър. Ще съм на земята, на някое от двете летища, да кажем, след час.
— Обади се, когато стигнете над крайбрежието — нареди Нейлър. — Опитваме се да получим разрешение да влезете в тяхното въздушно пространство. Ако не получим, ще трябва да ги заблудим по някакъв начин.
— Да, сър. Разбирам. Ще измисля нещо.
— Заповедите на президента, генерале, са да неутрализирате самолета възможно най-тихо.
— Ще поддържаме връзка.
— Сър, можете ли да ми кажете къде, по-точно, в Коста Рика е самолетът, който ще трябва да неутрализираме?
— Не веднага. Когато получа информацията, ще ви я предам. ЦРУ работи по въпроса и са в процес на насочване на сателити.
— Да, сър. Е, щом ЦРУ работи по въпроса, със сигурност ще узнаем къде е самолетът, нали, сър?
— Нейлър слага край на връзката.
(СЕДЕМ)
Офисът на командващия генерал