— Нека да видим отново образ на целия самолет — каза Торине.
Макнаб започна да натиска клавишите на клавиатурата и след няколко минути отново се появи образът на целия самолет отстрани. Този път се виждаше различно движение. Половинтонен пикап, марка „Форд“, натоварен с картонени кутии, се приближи до самолета, а двама души очевидно се канеха да отворят вратата на товарното помещение.
— Е, това вероятно са цветята, Чарли — каза Макнаб.
— Което означава, че се готвят за излитане — каза Кастило.
— И какво предлагаш да направим ние? — запита Макнаб. — Като се има предвид, че президентът иска да свършим работата извънредно тихо, не можем да кажем на едната от „Птичките“ да забие две ракети в него.
— А какво ще кажете да го откраднем? — запита полковник Торине.
— И как предлагаш да стане това? — запита Макнаб. — Можеш ли да управляваш това нещо, Джейк?
— Ако Чарли ми е втори пилот, мога — каза Торине и погледна Кастило.
— И как бихме могли да го направим тихо? — запита Кастило.
— Тихо е относителен термин — каза Макнаб. — Не много тихо означава да забием две ракети в него и телевизионните камери да заснемат горящия самолет и така светът да види доказателството за нашето нахлуване в приятелската Коста Рика. Малко по-шумно означава да го свалим, след като е излетял. Доста от пилотите на самолети — а и кой знае кой още — ще чуят нашия пилот да нарежда на другия да обърне самолета и да го заплашва, че в противен случай ще го свали. И как бихме могли да го отречем, ако го свалим?
Торине изсумтя. Макнаб добави:
— По време на полета си ще срещнат „F–15“ на трасето от Еглин, между другото. По дяволите, те дори може вече да са тук, над Тихия океан.
— Вероятно са защитили по някакъв начин допълнителните резервоари — каза Кастило.
— Какво? — запита Макнаб.
— Вместо седалки в корпуса има тринайсет резервоара за гориво — каза Кастило. — Ще трябва да ги скрият от очите на митничарите в Тампа. Вероятно ще ги покрият с цветя.
— О’кей. И какво? — каза Макнаб.
— Което означава, че цветята ще бъдат качени на борда от хората, отвлекли самолета, защото всички други ще проявят любопитство по отношение на резервоарите.
— Майоре — каза сержант Орсън, — докато заемаше позиция, сержант Стедър каза, че му се струва, че екипажът е от четирима души.
— Вероятно са взели двама души, които да носят цветята до задната стълба — каза Торине. — И да пазят самолета.
— Значи ще убием четирима души, ако свалим самолета във въздуха. Да кажем, че са им необходими четирийсет минути да натоварят цветята.
— Значи с толкова време разполагаме и ние — съгласи се Макнаб.
— Не знаем дали разполагат допълнително само с двама души — каза Кастило. — Сержантът е казал, че е видял четирима. Но може да има и още.
— И всички трябва да бъдат отстранени, нали така? — запита Торине.
Макнаб изсумтя.
— Лошото е, че не можем да си побъбрим с тях и да им обясним в какво положение се намират. Трябва да ги отстраним бързо, а после, също толкова бързо, да свалим самолета на земята.
— Как са „Грей Фокс“ по отношение на снайперистите, сър? — запита Кастило.
— Е, разполагаме с един наистина добър снайперист, майор Кастило — каза сержант Орсън. — А и сержант Стедър реши, че е добре да вземе карабината си, преди да се качи на покрива на сградата. От колко снайперисти мислите, че ще имате нужда?
— Всъщност аз си мисля… — започна Кастило, но спря, като видя изражението на генерал Макнаб.
— Продължавай, Чарли — каза Макнаб. — Да видим колко и какво си научил от мен, твоя учител.
— Според мен, сър, другите двама не са пилоти. Което означава, че ако отстраним двамата пилоти, самолетът няма как да излети.
— А как да ги накараме да се изложат на вниманието на сержант Орсън или на сержант Стедър?
— Отвличане на вниманието — каза замислено Кастило.
XIX.
(ЕДНО)
Международно летище „Томас Гуардия“
Либерия, Коста Рика
14:15, 10 юни 2005
Майор Кастило, сега облечен в черен пилотски костюм, лежеше до малката бетонна сграда и се надяваше, че е добре скрит от контейнера, побираш петдесет и пет галона, в който сега имаше някакъв разтворител, може би предназначен за почистване. Лицето му беше намазано с кафяви, черни и зелени мазни ивици. Държеше бинокъл до очите си, на главата си имаше слушалки, а пред устата — малък микрофон. На земята до него лежеше CAR–4.
Непосредствено вляво, от другата страна на контейнера, беше сержант Пол Т. Орсън, въоръжен с карабина.
А непосредствено зад тях и по-точно — зад контейнера, също въоръжен с CAR–4, беше Джейк Торине, също облечен в черен пилотски костюм.