Сержант Орсън си мислеше, че предстои да се случат доста неща, но на пистата пред тях всичко беше спокойно и нямаше и намек за това. Близо до „Боинг 727“ беше спрял още един пикап марка „Форд“, който побираше товар от тон и половина. Човекът от пикапа подаваше, по четири наведнъж, дълги и тънки картонени кутии на двамата мъже на земята. Те носеха кутиите до подвижните стълби до предната и задната врата на самолета. Там те биваха подавани на мъже, облечени в бели ризи с къси ръкави, а пагоните на раменете им показваха, че това са капитани и младши офицери. Те бързо ги внасяха вътре в самолета.
Кастило беше разпознал лицето на единия от екипажа, който бързо тичаше надолу и нагоре по стълбата. Беше видял снимката му във Филаделфия. Още не беше успял да види втория човек от Филаделфия, а не познаваше двамата мъже, които внасяха цветята в самолета през задната врата. Но лицата им бяха интелигентни и той се питаше дали не е сгрешил и дали и четиримата не са пилоти.
„Как би могъл спокойно да товариш самолет — с цветя, за Бога, — като знаеш, че ще умреш в него?“
— Главите горе — каза тихо Кастило миг по-късно, но разбра, че това съвсем не е било необходимо.
Карабината на сержант Орсън беше насочена право в задната стълба на самолета.
Първото, което смути спокойствието на летище „Томас Гуардия“, бяха артилерийските симулатори, които бяха взривени близо до бетонната сграда от едната страна на пистата. Симулаторите звучаха точно като снаряд от 105-милиметрова гаубица.
Точно в този момент две „Птички“ се появиха в края на пистата, където Кастило, Шърман и Торине се бяха плъзгали по склона. От лявата „Малка птичка“ се посипа ракетен огън, а от другата — поток от 40-милиметрови гранати. Ракетите уцелиха камион с гориво, паркиран извън обсега на видимост на „Боинга“, и причиниха експлозия, гранатите експлодираха в паралелна линия на няколко фута от другата страна на пистата.
Лицето на мъжа, застанал близо до долния край на задната стълба, се стори познато на Кастило, докато го гледаше внимателно през бинокъла.
— Свалете го — нареди той.
Чу се тихото „пукане“ на изстрела от снайперистката карабина. Кастило не се съмняваше, че Орсън ще намери целта.
„Току-що убих този човек така сигурно, все едно че аз съм дръпнал спусъка.“
Тази философска мисъл беше веднага оспорена, защото мъжът, макар очевидно обезпокоен и изненадан от онова, което се случва — сега той гледаше към горния край на стълбата — беше още съвсем жив.
„Проклет да бъда, той пропусна!“
Кастило погледна сержант Орсън, който тъкмо стреляше повторно. Кастило отново бързо доближи бинокъла до очите си. Сега мъжът се плъзгаше с лицето към земята надолу по стълбата.
— Имаше още един мъж, по-нагоре по стълбата — каза сержант Орсън. — Реших, че трябва да сваля първо него.
Изведнъж от различни страни се появиха още четири „Птички“, и бързо се приближиха към самолета. На външните платформи на всеки хеликоптер стояха по шестима войници от „Грей Фокс“, всички в черни униформи и с черни качулки на главите.
Войниците пъргаво скочиха на земята още преди хеликоптерите да са се приземили. Някои от тях стреляха близо до охраната, което ги накара веднага да вдигнат ръце или да паднат на колене, а повечето извършиха и двете действия.
Един от войниците се спусна към камиона с цветята, измъкна грубо шофьора иззад кормилото, зае неговото място и подкара към сградата, след което скочи от седалката и остави камиона да се блъсне в „Пежото“, паркирано пред сградата, което стана всъщност след трийсет секунди.
Какво се случи през тези трийсет секунди?
Два екипа от по четирима души от „Грей Фокс“ се втурнаха към предната стълба. Един от тях изтича до средата й, откъдето хвърли граната през отворената врата. Този тип гранати избухваха, като предизвикваха доста шум и издаваха ослепителна светлина, но не разпръскваха шрапнели. Хората, които се случеха наблизо при избухването на гранатата, биваха оглушени и заслепени и главно доста объркани.
Веднага щом гранатата избухна, мъжът, който я беше хвърлил, се качи тичешком до края на стълбата, следван по петите от другите трима. За да влязат в самолета, им се наложи да прескочат труповете на двама души, паднали близо до вратата.
Петнайсет секунди след влизането им в самолета, двама от екипа се появиха при вратата и без много церемонии издърпаха труповете в самолета.
Веднага щом „разчистиха“ вратата, вторият екип започна да отделя стълбата от самолета.
Междувременно трети екип от четирима войници на „Грей Фокс“ се беше приближил до влекача. Един от тях се качи в него, а другите трима го отделиха от самолета и махнаха блокчетата, които подпираха колелата му. Влекачът започна да се движи. Шофьорът го насочи към сблъсък с „Пежото“ и скочи на земята.