В същото време четвърти екип отиде при генератора. Един от тях го включи, а друг се погрижи кабелът да бъде свързван със самолета. Другите двама прегледаха набързо самолета, за да се уверят, че той не е свързан по никакъв начин с нищо друго, което да го задържа на земята. Не беше.
И, едновременно, пети екип се втурна към задната стълба на самолета. Един от тях прекрачи трупа и се изкачи, докъдето можа — попадна на друг труп — и хвърли граната вътре в самолета. Тя избухна две секунди след онази, хвърлена през предната врата. Първият войник, следван от останалите, влезе в самолета, а след двайсет секунди отново излезе. И заговори в микрофона си:
— Чисто е. Няма очевидни повреди. Проклетото нещо е пълно с цветя. За какво е всичко това, по дяволите?
Екипът, който беше влязъл в самолета през предната врата, започна да слиза по задната стълба. Сержант Чарлс Стивънс, който беше ръководител на двата екипа, атакували предната и задната врата, им предложи да вкарат двата трупа вътре в самолета, като каза, че ще е хубаво, ако го направят. Не използва точно тези думи, но и неговите имаха този ефект.
Кастило и Торине затичаха към самолета и видяха половин дузина жълти пожарни коли да отиват към потъналия в пламъци камион за гориво. До този момент не изглеждаше някой да обръща внимание на това, което става около „Боинг 727“, а като че ли и никой не обръщаше внимание на четирите „Птички“, спрели близо до него с все още въртящи се ротори.
— Ще останем наблизо, докато самолетът не започне да се движи, сър — каза сержант Стивънс на полковник Торине.
— Ще останете наблизо, докато запаля единия двигател — каза полковник Торине. — След това ще откачите кабела на генератора от самолета и ще изчезнете оттук. Не можете да направите нищо повече.
— Да, сър. Желая ви късмет, полковник. И на вас също, майоре.
Той отдаде чест, докато Кастило и Торине се качваха по стълбата, която беше станала хлъзгава от кръвта.
Полковник Торине седна на седалката на пилота, пригоди я за своите дълги крака, закопча колана си, а после се огледа, търсейки нещо. Най-накрая го намери на лавицата над инструменталното табло. Подаде го на Кастило. — Списъкът с проверките, Чарли — каза той.
— Точка първа, лост и светлини — зачете Кастило.
— Проверени, работят — отговори Торине.
— Точка втора, спирачки — прочете Кастило.
— В момента в положение „изключени“. Нямаме време за това, Чарли. Ще трябва да се върнеш и да затвориш задната врата — каза Торине. — Трябваше да го направиш, преди да започнеш да четеш листа с проверките.
— Да, сър.
Кастило бързо разкопча колана си и стана от седалката. За да стигне до вратата, трябваше отново да прекрачи четирите трупа и кракът му се подхлъзна в локва кръв. Погледна надолу, въпреки че нямаше намерение да го прави, и видя безжизнените очи на мъжа, чиято смърт беше наредил.
Намери бутона, който прибираше стълбата, натисна и зачака тя да се прибере, след това затвори вратата и изчака на контролното табло да светне зелена светлина. Почувства вибрациите и разбра, че Торине е включил и двата двигателя. Тръгна обратно през корпуса и отново срещна „погледа“ на двете безжизнени очи.
Направи още една крачка напред, после спря. Избухването на гранатите беше разместило четири или пет кутии с цветя, едната се беше отворила. Кастило взе няколко цветя и ги положи върху лицето на мъртвия. После се върна, възможно най-бързо, в пилотската кабина.
Самолетът вече се движеше. Чарли се запита дали би трябвало да се движат, след като не са направили проверка. Торине посочи към една от пистите, които се виждаха през прозореца, и каза:
— Писта? Мисля да изберем тази.
Кастило видя ръкава, който указваше посоката на вятъра, и разбра, че Торине се е отправил в правилната посока — той щеше да завие вдясно, за да излезе на пистата, и излитането им щеше да стане срещу вятъра. Видя също пожарната кола да се бори, без особен успех, с пламъците, обхванали камиона за гориво. Видя още една от „Птичките“ да лети близо до началото на пистата, на платформата й бяха застанали шестима войници от „Грей Фокс“, а после да изчезва от погледа им. Огледа се, но не видя други „Птички“.
— Вече проверих данните с помощта на джобния си компютър — каза Торине. — Остава ни само да излезем на пистата и да излетим.
— Да, сър.
Самолетът стигна началото на пистата. С ръка на регулаторите, без кракът му да докосва спирачките, Торине изравни самолета с централната линия на пистата.