Выбрать главу

— Кажи ми с каква скорост се движим — каза Торине и придвижи регулатора напред.

— Седемдесет — каза Кастило, когато индикаторът за скоростта просветна. — Осемдесет, деветдесет, сто, сто и двайсет, сто и трий…

— Излитане — каза Торине.

Носът на самолета се вдигна във въздуха.

— Ще поема към Атлантическия океан — каза Торине.

(ДВЕ)

На борда на „Коста Рика Еър Транспорт“ 407

11.374 градуса северна ширина

81.699 градуса западна дължина

Над Атлантическия океан

15:05, 10 юни 2005

— А! — каза Торине. — Чудех се колко време ще е необходимо.

И посочи през страничния прозорец. Близо до крилото им се виждаше „F–15“ на американската армия. Миг по-късно, право пред тях и двеста фута по-нагоре, се появи втори. А после до дясното им крило се появи трети.

— Искаш ли да се обзаложим, че има един и при опашката ни? — запита Торине.

Пилотът на „F–15“ от лявата им страна вдигна знак, писан на ръка. На него се виждаха цифрите: 119.9.

— Намери въпросната честота на радиото, моля те — каза Торине.

Чарли се подчини. В слушалките им веднага се чу гласът на пилота:

— „Еър Транспорт 407“ от Коста Рика, тук е самолет на Американските военновъздушните сили 622. Говорите ли английски?

— Доста разумен въпрос — каза Торине и включи предавателя.

— Нареждаме ви веднага да обърнете на 180 градуса и да започнете спускане до височина 10 000 фута. Разбирате ли?

— Преди да направя това, синко — каза полковник Торине, — искам да предадеш до Централното командване следното: „Внимание, генерал Макфадън. Аз пилотирам самолета на «Еър Транспорт» от Коста Рика. Поздрави. Джейк.“

— Повтарям: нареждаме ви да обърнете…

— Аз няма да повтарям, синко — прекъсна го Торине. — Свържи се с Централното командване. Вместо само „Джейк“ накрая, може да добавиш: „Джейк Торине, полковник от американската армия.“ Разбра ли ме?

Пилотът на „F–15“ не отговори близо две минути. После каза:

— Сър, какво е моминското име на съпругата ви?

— Макнътли — каза Торине. — Мери Маргарет Макнътли.

— Изчакайте, сър…

— Сър, от Централното командване ми наредиха да ви придружа до крайната ви цел. Каква е тя, сър?

Торине погледна Кастило и включи предавателя на вътрешна връзка.

— Не сме мислили толкова напред, нали, Чарли? Къде мислиш, че трябва да кацнем?

— „Макдил“ — каза Кастило.

— Нямаш търпение да изпиташ гнева на генерал Нейлър? Мислех да отидем до Гитмо и да дадем възможност на Макфадън и Макнаб да кажат на Нейлър какви герои сме, преди да се приберем у дома.

— И какво ще правим с четири трупа в Гитмо? — отговори Кастило. — Готов съм да приема всякакви разумни предложения, но ми се струва, че „Макдил“ е отговорът.

— А какво ще правиш с четирите трупа в „Макдил“?

— Не би искал да знаеш, полковник. Всъщност иска ми се да ни посрещнат с „Блекхоук“ с двама мускулести мъже екипаж и две носилки.

— „Еър Форс 622“ — каза Торине, след като включи на предаване. — Отиваме в „Макдил“, повтарям, „Макдил“. Предайте в базата, че ще имаме нужда от „Блекхоук“ и екип с носилка веднага при кацането си.

(ТРИ)

Овалният кабинет

Белият дом

1600 Пенсилвания авеню

Вашингтон, окръг Колумбия

15:20, 10 юни 2005

— Господин президент — каза секретарят на отбраната Фредерик К. Бидърмън, — имаме добри новини от генерал Макфадън от Централното командване.

— Е, това наистина е добре.

— Имаме само част от съобщението, сър, но…

— Защо това ме тревожи, Фред?

— Сър, нашите „F–15“ са срещнали отвлечения „Боинг 727“ над Атлантическия океан…

— О, по дяволите, Макнаб не е успял да го неутрализира? Това…

— Сър, полковник Торине… Нали се сещате — този, който отиде в Мексико с Кастило?

Президентът кимна.

— Сър, той управлява самолета. Това е потвърдено. „F–15“ ще ги придружи до „Макдил“ в Тампа.

— Знам къде е „Макдил“ — каза президентът. — Наистина ли знаем, че полковник Торине пилотира самолета?

— Да, сър. Това е потвърдено. Ще бъдат в „Макдил“ след около два часа.

— Дръжте ме в течение — каза президентът, после промени решението си и вдигна слушалката на един от телефоните.

— Свържете ме с генерал Нейлър от Централното командване точно след петнайсет минути — нареди той, затвори и се обърна към Бидърмън. — Може би след петнайсет минути ще разполагаме с цялата информация. Казал ли си на Натали или Мат?

— Това се каня да направя, сър. Да кажа на тях и на директора Пауъл.