— Познавате пастор Данберг, разбира се? — запита Ерика.
— Да, разбира се — каза Нети. — Приятно е да ви видим отново, пастор Данберг.
Той пое ръката й, престори се, че я целува, после тракна с пети и каза:
— Фрау Лустръс.
След което повтори процедурата с Елейн.
Влезе камериерка, която донесе шампанско и още чаши на сребърна табла.
— Отново добре дошли в Къщата в гората — каза Ерика и вдигна чашата си. — Не мисля, че сте идвали тук преди, нали?
— Не, аз не съм.
— Съпругът ви е идвал много пъти през годините — каза Ерика. — Той и баща ми са повалили много глигани заедно.
— Да, разказвал ми е — каза Нети.
— Срещнах съпруга ви за първи път — каза пастор Данберг, — когато беше още лейтенант. Той и неговият полковник дойдоха в училището „Сейнт Йохан“ с камион, в който беше току-що поваленият от тях глиган. Училището е съвсем наблизо всъщност. Дадоха ни глигана, за да нахраним учениците си.
— Не знаех — каза Нети.
— О, да. Често правеха така. За нас това беше огромна услуга. В горите имаше много глигани, защото никой не ходеше на лов през последните години на войната. Имахме нужда от месото, разбира се, освен това глиганите нанасяха сериозни щети на полетата с царевица. Оттогава смятам съпруга ви за свой приятел, както и за добър християнин.
— Много мило, че го казвате, пастор Данберг — каза Нети.
„Така е. Защо, тогава, се чувствам така, сякаш ми устройват сцена?“
— Баща ми също мислеше за полковник Лустръс като за стар и добър приятел — каза Ерика.
„Ето, отново се започва.“
— Съпругът ми, фрау Госингер, беше много натъжен от…
— Това, че баща ми причини собствената си смърт, както и смъртта на брат ми, защото шофирал пиян и прекалено бързо по магистралата? — каза с горчивина Ерика.
— Ерика! — каза пастор Данберг, като изрази едновременно предупреждение и съчувствие.
— Вярно е — каза Ерика. — А в Библията е казано, че истината ще ни освободи.
— Там също е казано да не съдиш, за да не бъдеш съден — каза пастор Данберг.
— Не исках да обидя никого — каза Ерика.
— И никой не е приел думите ви като обида — каза Нети.
Ерика направи знак на камериерката да донесе още една бутилка шампанско.
— Наистина исках да ви кажа две неща — каза Ерика, след като отпи щедра глътка от шампанското. — Първото, че днес имаме печен глиган, в памет на онези глигани, които съпругът ви и баща ми са застреляли заедно през годините.
— Каква прекрасна мисъл! — каза Нети. И си помисли: „Ето отново. Какво ли искат?“
— И второто: Въпреки че вие, аз и фрау Нейлър се срещаме наистина за първи път, това е събиране на приятели. Знам, че вие двете и Инге сте много близки. Пасторът ми е много добър приятел в добри, както и в лоши времена, още откакто бях малко момиченце. А ви каза какви са чувствата му към полковник Лустръс, който беше също така много добър приятел на баща ми и брат ми. Онова, което искам да кажа, е, че ще бъда неимоверно поласкана, ако мога да се обръщам към вас на кръщелните ви имена.
— О, нямаме нищо против, наистина — каза Нети.
— Добре дошли в дома ми, Натали — каза Ерика.
— Моля ви, приятелите ми ме наричат Нети.
Ерика се усмихна.
— Добре дошли в дома ми, приятелки Нети и Елейн — каза тя и ги целуна по бузите. А после Инге Липц целуна и трите по двете бузи.
„Защо ми се струва, че Инге е готова да избухне в сълзи? Какво, по дяволите, става тук?“
Камериерката обяви, че обядът е сервиран.
Трапезарията беше на третия етаж. Храната се носеше от кухнята на първия етаж на масичка с колелца. Едната страна на трапезарията беше покрита с голяма и тежка завеса. Ерика натисна някакъв бутон и завесите се разделиха. Нети и Елейн видяха, че огромен прозорец разкрива гледка към обширни полета. Виждаше се и границата между Източна и Западна Германия.
Нети знаеше доста неща за тази граница. Беше прекарала по-голямата част от живота си омъжена за човек, който пазеше граници. Първо, той беше служил като младши лейтенант в джип и военна кола, а сега беше командир на полк, отговорен за цели мили граница.
Границата беше маркирана с висока трийсет фута стоманена ограда, на върха на която имаше бодлива тел. На местата, където беше необходимо, бяха издигнати наблюдателни кули и така оградата и земята наоколо не само да бъдат държани непрекъснато под око, но също така да бъдат подложени на непрекъснат обстрел. Имаше и устройства, при чието задействане, стрелбата започваше автоматично.
Забранената зона, широка неколкостотин ярда4 беше изчистена от дървета и минирана. Имаше два пътя, по един от всяка страна на оградата — един за охраната на Източна Германия и друг за охраната на Западна Германия, както и за превозните средства на Единайсети брониран кавалерийски полк.