Лустръс беше изненадан, когато Нети прие поканата да отиде в Къщата в гората. Макар той и нейният старец да бяха приятели, преди той да загине на магистралата, дотогава покана за Нети да посети къщата не беше пристигала. Съпругата на стареца беше починала, единственият им син така и не се ожени, а дъщерята, макар да организираше обществени събития, до този момент не беше включила в тях американците.
— Това е изненада — каза Лустръс. — За какво беше поканата?
Нети не отговори.
— Бяхте само петимата? — запита той.
— Да, Фред — каза Нети. — Бяхме Инге, пасторът и фрау Ерика, Елейн и аз.
— Е, и какво е мнението ти за Къщата в гората? — запита той.
— Опитвам се да осмисля мнението си, Фред — каза Нети малко нетърпеливо.
— Съжалявам.
— Обядът беше прекрасен — каза Нети. — Печен глиган. Трапезарията гледа към границата. Докато се хранехме, минаха два от твоите патрули. Фрау Ерика ми показа онова, което някога е било тяхна собственост от другата страна на оградата.
— Бил съм там. За последен път миналата година, с баща й. Тогава свързахме радиото.
— Помня — каза Нети, пак така малко нетърпеливо. — Добре, ще ти кажа за какво стана въпрос.
Тя отиде до дамската си чанта, извади снимката на момчето и я подаде на съпруга си.
— Какво гледам? — запита Фред Лустръс.
— Едно от нашите любими деца — каза Нети с горчивина.
— Наистина ли? — запита той.
„Както казваше генерал Джордж Патън — помисли си полковник Лустръс — войник, който не ляга с жени, не се бие. И това вероятно е вярно. Но защо тези безотговорни кучи синове не използват презервативи?“
— Според фрау Ерика — каза Нети, — бащата е пилот на хеликоптер, който е бил тук преди около дванайсет години и е останал достатъчно дълго, за да посее семето си.
— Тя откъде знае?
— Това е Карл Вилхелм фон унд зу Госингер — каза Нети. — Единственото дете на фрау Ерика.
— Нека се уверим, че съм разбрал добре — каза Лустръс. — Това е детето на фрау Ерика, а бащата е американец?
— Да, правилно си разбрал — каза тя. — И тя иска да го открием.
— О, Исусе!
— Колкото е възможно по-бързо — каза Нети. — И, разбира се, възможно най-тихо и дискретно.
— Защо? След всичкото това време?
— Фрау Ерика няма много време. Остават й, както каза, между два и четири месеца. Рак на панкреаса, невъзможно е да се оперира. Тя вече взема лекарства за болката.
— Цялата тази работа звучи… невероятно — каза Лустръс.
— Такава беше и моята първа реакция — каза Нети. — Но пастор Данберг очевидно знае истината за момчето от… Откакто майката е забременяла. Истина е, Фред.
— И този пилот на хеликоптер не е пожелал да се ожени за нея?
— Тя каза, че е сигурна, че той не знае за момчето — каза Нети. — Това не беше казано, но за мен изглежда очевидно: Семейството е пожелало тя да отгледа детето сама… Била е на осемнайсет и детето е било извънбрачно, но така е било по-добре, отколкото да замърсяват кръвта на семейството с този брак.
— Какво искаш да кажеш с тази дума — „замърсяват“? С американска кръв, искаш да кажеш?
— Не само американска. Според нея, бащата на това русокосо момче е Джордж Алехандро Кастило. От Тексас.
— О, Господи! — каза полковник Лустръс.
— Да, Фреди, точно така: „О, Господи!“ — каза Нети.
— Ще видим какво мога да направя — каза той. После му хрумна нещо и той запита на глас: — Момчето знае ли?
— Не знам — каза Нети. — Ще й се наложи да му каже, ако вече не го е направила.
— Ще видим какво ще открия — каза Лустръс.
Нети срещна погледа му, кимна и се изправи.
— Ще се прибереш ли навреме за вечеря? — запита тя.
Той кимна.
— Ще имаме печен глиган — каза Нети. — Тъкмо когато се качвахме в „Инвестицията“, за да поемем обратно, една от камериерките ни подаде огромна кошница с храна, завита в алуминиево фолио. Каза, че фрау Ерика настоява да я приемем.
— Обичам печен глиган — каза той.
— Знам — каза тя. — Когато беше лейтенант, ти и полковникът редовно ходехте на лов. Подарявахте месото на училището.
— Аз съм ти разказвал тази история, нали?
— Бях тук, скъпи — каза тя. — Млада булка, която все още се изчервяваше. И почти те изоставих, когато ти се прибра у дома, залитащ под тежестта на най-грозния глиган, който съм виждала, и каза, че ще трябва да го приготвя за вечеря.
Той се засмя.
— Може и да поканиш някого за вечеря, ако искаш. Месото ще е достатъчно — каза Нети.
— Семейство Нейлър? — запита той.