— И Боб Таусън е загрижен за заглавията, които е възможно да се появят във вестниците?
— Да, сър, сигурен съм, че това също е вярно.
— Е, не можем да обвиняваме майката, че иска детето да е нахранено и да получи подходящи грижи — каза Стивънс. — А, от друга страна, не можем да обвиним семейството, ако изпитва подозрения дали техният загинал син е бащата на детето.
— Да, сър, това също е вярно.
Нейлър се обърна към печката и сложи бекона в тигана. На вратата на кухнята се почука, тя се отвори и влезе добре избръснат сержант.
— Добро утро, сър — каза той.
— Обърни внимание на онова, което прави майорът, Уоли — каза генерал Стивънс. — Някой ден, ако възникне спешност, може да те накарам отново да ми приготвиш закуска.
— Да, сър — каза сержантът с усмивка.
— Майор Нейлър, сержант Уоли Уолъс — каза Стивънс. — Как сте, сержанте?
— Как сте, сър?
— Закусвал ли си, Уоли? — запита генерал Стивънс.
— Да, сър. Благодаря ви.
— Онова, което ще чуеш, Уоли, трябва да си остане между нас, о’кей?
— Да, сър, разбира се.
— Каза, че имаш име, Алън? — запита генерал Стивънс.
— Да, сър. Следващите по роднинска линия са родителите на пилота, мистър и мисис Хуан Фернандо Кастило.
— Повтори, моля?
— Името на следващите по линия роднини е Кастило, мистър и мисис Хуан Фернандо.
— Става все по-добре и по-добре. Или по-зле и по-зле. Вече се страхувам от следващия интересен факт, който може да излезе от устата ти — каза генерал Стивънс.
— Сър?
— Уоли, донеси телефонния указател на мисис Стивънс. Розовия. На бюрото в кабинета е.
— Да, сър — каза сержант Уоли.
— Познавате ли тези хора, сър? — запита Нейлър.
— А бащата на детето е Джордж Алехандро Кастило, прав ли съм?
— Да, сър.
— Да, Алън, познавам ги — каза генерал Стивънс. — Тяхна е по-голямата част от Сан Антонио. Плюс големи парчета земя извън града. Плюс огромно ранчо близо до Мидланд. И наистина не мисля, че дон Фернандо…
— Хуан Фернандо, сър — поправи го Нейлър.
— Виждам, че Фреди вече те е развалил, Алън. И ти си готов да поправяш висшестоящите си, когато мислиш, че грешат. В културата, от която семейство Кастило са част, думата „дон“ се използва в знак на уважение — точно така, както англичаните казват „сър Джон“. Разбра ли?
— Да, сър. Съжалявам.
Сержант Уолъс се върна с розовия телефонен указател. Генерал Стивънс седна до масата и го прегледа. После вдигна ръка. Сержант Уолъс вдигна слушалката на телефона и я постави в ръката му. Генерал Стивънс набра номера.
— Добро утро — каза той. — Тук е генерал Стивънс от Форт Сам. Извинявам се, че се обаждам толкова късно. Възможно ли е да говоря с дон Фернандо? Въпросът е важен.
Отговориха му нещо, после генерал Стивънс продължи:
— Може би доня Алисия ще може да говори с мен? Наистина е важно.
Последва друг отговор и после генерал Стивънс отново продължи:
— Много ви благодаря, но няма да оставя съобщение. Ще се обадя отново. Благодаря.
Той прекъсна връзката с пръст, като задържа слушалката до ухото си. Сержант Уолъс я взе от него и я постави върху вилката.
— Дон Фернандо е „извън града“ — каза Стивънс. — Това може да означава, че е в ранчото, а може да означава още, че е в Далас, Ню Йорк или Тимбукту. Доня Алисия е в Аламо, обича да стига там рано.
— Аламо, сър?
— Чувал си за Аламо, нали, Алън? Джон Уейн е умрял там, докато е защитавал града от силите на мексиканския генерал Санта Анна.
— Да, сър.
— Да си генерал, Алън, както баща ти може би ти е казвал, е нещо като да си авиатор. Дълги дни и часове на абсолютна скука, разнообразявани с мигове на неподправен ужас. Сега съм принуден да взема решение дали да изчакам момента, в който ще мога да се срещна с дон Фернандо, или да отида до Аламо, преди той да се върне и да остави въпроса на доня Алисия. Независимо какво решение ще взема, много е вероятно то да бъде грешното.
Той направи пауза, после продължи:
— След като мислих цели две секунди, реших да се подчиня на предпазливостта и на страха и да отида при доня Алисия. Нейният нрав не е така ужасен като този на съпруга й.
Нейлър, който не знаеше какво да каже, не каза нищо.
— Уоли, обади се в офиса и им кажи, че няма да отида там, но че имам да им предам съобщението на шефа на щаба, който каза, че руските бомбардировачи са над Сан Антоне.
— Да, сър — каза сержант Уолъс и отиде до телефона, прикрепен на стената.
— Моля те, Алън, кажи ми, че не си прегорил яйцата и бекона ми.
— Не съм ги прегорил, сър.
(ОСЕМ)
Площадът в Аламо
Сан Антонио, Тексас