— Впечатлен съм — каза той. — Отдел „Вътрешна сигурност“. „Тайни служби на Съединените американски щати“. „Контролен специален агент“. Мислех, че си още в армията.
— В армията съм. И не съм в Тайните служби — каза Кастило. Взех тези документи, защото това беше най-лесният начин да нося пистолет — или нещо друго — на самолет. А тези документи не привличат вниманието върху мен, когато съм въоръжен.
— И често ли го правиш? Често ли носиш пистолет?
— Не съм въоръжен често, но обикновено имам пистолет подръка. На документа пише: „Контролен специален агент“, в случай, че попадна на истински специален агент на Тайните служби, а те са добри и могат да различат хората, които са с фалшиви документи. Така съм предпазен, защото вероятно няма да задават въпроси на контролен агент, но ако го направят, има специален код — ако се обадят на някой регионален отдел и ги запитат дали имат контролен агент на име Кастило и дадат кода, ще им кажат, че съм законен и в момента съм на мисия. Случвало се е два пъти.
— Значи, не си това, което пише в личната ти карта: „Изпълнителен помощник на директора на отдел Вътрешна сигурност“?
— Да, аз съм и това.
— Но нали току-що каза, че все още си в армията.
— Това също е вярно. Схващаш ли картината, Фернандо? Че аз самият започвам да се обърквам кой съм?
— Аз самият съм доста объркан, гринго.
— Опитай се да го преживееш — каза Кастило. — Добре, да започнем с армията. Аз съм майор, току-що предложен за повишение, което означава, че съм в дъното на списъка. Когато някой подполковник от Специалните части се пенсионира, умре или бива повишен, повишават онзи, който е начело на списъка. Най-накрая ще стигна до началото на списъка и ще стана подполковник Кастило.
— Полагат ли се поздравления?
— За това може да е необходимо известно време. Ще ти кажа, когато стане, тогава ще можеш да ме поздравиш и да ме почерпиш едно питие.
— Ти току-що каза Специалните части. Мислех, че си в авиацията.
— Бях зачислен към авиацията, когато завърших „Уест Пойнт“…
— И аз бях там, помниш ли? Бях още кадет и исках онзи долар, който ми се полагаше за това, че съм те поздравил първи. Сложих го в рамка. В офиса ми е.
— Бях зачислен в авиацията заради баща си. Къде другаде бих могъл да служа?
— Има смисъл.
— Генерал Нейлър не беше сигурен в това — каза Кастило. — Той мислеше, че имам потенциал да бъда офицер от танковите войски.
— Хей, гринго, аз също. Помня нашето първо пътуване до Форт Нокс. Той мисли, че е твой втори баща, а това ме прави негов племенник.
— Както и да е, като ми беше писнало от „Уест Пойнт“ и Табаско, аз се впуснах в онова, което мислех, ще е моята кариера на авиатор от армията. По-голямата част от времето прекарвах в учене за изпити, помниш ли?
— Помня. Не разбирах много-много защо искаш да имаш степен в гражданската авиация, щом ще летиш в армията…
— Исках да съм подготвен. По-късно ми хрумна, че точно в онзи момент започнах да нарушавам всички правила.
— Какво искаш да кажеш?
— Току-що излюпен младши лейтенант не отива направо в авиационното училище. Той прекарва поне две години в учене как да управлява артилерийски взвод или да стреля с оръдие. Или да кара танк. Не мисля, че генерал Нейлър има нещо общо с моето изпращане във Форт Нокс…
— Това сигурно е защото знаеш, че той не те харесва, нали? — засмя се Фернандо. — Исусе, той дойде при мен и направо ми нареди да отида в танковите войски. Даде ми ясно да разбера, че ако нашите уплашени прадеди са имали само два танка при Аламо, наистина ще сме щели да разбием „Санта Анна“ и да го накараме да избяга чак в Мексико сити.
— Значи си отишъл в танковите войски веднага след колежа и си научил всичко за „Абрамс“, така ли?
— Точно така. И приключих с това точно навреме, за да качат задника ми на кораба за операция „Пустинна буря“.
— И аз трябваше да съм там и да правя същите неща, но не бях там, нали?
— Намериха ти свободно място в авиационното училище във Форт Райкър, доколкото си спомням.
— Всъщност освободиха едно. Заглавието на училището изглеждаше много добре във вестниците. Снимаха ме с главния в деня след пристигането ми. Нямаше да мога да завърша авиационното училище, ако бях съсипал всички самолети на армейското летище.
— Е, и какво? Можеше да летиш и преди да те запишат в училището.
— Би трябвало да забравиш всичко това и да започнеш с: „Това е крило. Тъй като налягането от горната му страна е по-малко, то има склонност да се вдига нагоре и да дърпа със себе си всичко, което е закрепено за него.“