Генералът го беше погледнал, беше изгледал гневно полковника и беше заявил:
— Ще ти кажа това само веднъж, полковник. Аз не съм нормален.
— Сър?
— По дяволите, глух ли сте? Не съм нормален.
После беше захвърлил искането за достъп до документите в лицето му, полковникът се беше смутил и дори започнал да трепери, беше вдигнал листовете от пода и беше побягнал.
Само след няколко минути, когато полковникът беше докладвал за инцидента, беше разбрал, че е направил печатна грешка. Беше изписал на мястото, където трябваше да бъде подписът: „Х. Норман Шварцкопф, командващ генерал от американската армия.“
Нейлър се кискаше неудържимо, откакто беше чул историята, което беше лошо по три причини: Смееше се на поведението на прекия си началник. Смееше се на неволната грешка на офицера, което беше още по-лошо. А това означаваше, че напряга физическите си клетки до краен предел, което беше най-лошо от всичко. Щеше да има нужда, ако възникнеше нещо — а това неизбежно щеше да се случи — не само от всички мозъчни клетки, дадени му от Господ, но също от това мозъкът му да работи в пълен порядък.
Като имаше това предвид, той се прибра в малкия си, но удобен офис и каза на старши сержант Джак Дънам, неговия най-старши подофицер, да се погрижи никой да не го безпокои, освен ако наистина не е нещо важно. Затвори вратата и легна на малкия диван. И започна да се киска.
Беше в офиса си от около десет минути и сериозно спореше със себе си за ползата от вземането на медицинска помощ под формата на таблетки, когато вратата се отвори.
Влезе полковник Дж. Брустър Уолъс от „Връзки с обществеността“. Генерал Нейлър не обичаше служителите на този отдел и особено не харесваше полковник Дж. Брустър Уолъс.
— Съжалявам, че ви безпокоя, генерале — поде полковник Уолъс.
„Щом съжаляваш, кучи сине такъв, защо си минал покрай сержанта ми? За това са били необходими известни усилия.“
— Няма проблем. Какво има, полковник?
— Препоръка за „бърза“ награда.
„Бърза“ награда означаваше, че войникът трябва да бъде награден веднага за нещо, което е извършил, а не да се спази бюрократичната процедура, която можеше да отнеме седмици и дори месеци. Действията на индивида и ситуацията трябва да са били такива, че въобще да няма съмнение, че той се е изложил на голяма опасност, и то такава, надхвърляща дълга му.
— Защо ми показвате това? — запита Нейлър в мига, в който протегна ръка към компютърната разпечатка.
— Реших, че можете да поискате да я покажете на генерал Шварцкопф — каза полковник Уолъс. — Това ще излезе във всички вестници. Пилот на „Апач“, завършил „Уест Пойнт“, чийто баща е получил Орден за храброст във Виетнам.
Нейлър прочете компютърната разпечатка.
ВАЖНО
СЕКРЕТНО
07:05 16 ЯНУАРИ 1991
ОТ КОМАНДВАЩИЯ ОФИЦЕР НА АВИАЦИОНЕН БАТАЛЬОН 403RD
ИНФОРМАЦИЯ: ОБЩЕСТВЕНИ ВРЪЗКИ
1. ПОДПИСАНИЯТ СТРОГО ПРЕПОРЪЧВА НЕЗАБАВНОТО НАГРАЖДАВАНЕ С ПИЛОТСКИЯ КРЪСТ И ПУРПУРНОТО СЪРЦЕ МЛАДШИ ЛЕЙТЕНАНТ КАРЛОС ГУИЛЕРМО КАСТИЛО, НОМЕР 245220136, АВИАЦИЯТА, СТО ПЕТДЕСЕТ И ПЕТИ БОЕН ХЕЛИКОПТЕР, ЗА СЛЕДНОТО:
2. МЛАДШИ ЛЕЙТЕНАНТ КАСТИЛО ЛЕТЕШЕ КАТО ВТОРИ ПИЛОТ НА БОЕН ХЕЛИКОПТЕР АН–64B В НАЧАЛНИТЕ ЧАСОВЕ НА ОПЕРАЦИЯ „ПУСТИННА БУРЯ“. СЛЕД УСПЕШНОТО УНИЩОЖАВАНЕ НА НЯКОЛКО ИРАКСКИ РАДАРА И ДРУГИ ЦЕЛИ, ЛЕТАТЕЛНОТО СРЕДСТВО БЕШЕ УДАРЕНО И СЕРИОЗНО ПОВРЕДЕНО ОТ ИРАКСКИ ОГЪН. ПИЛОТЪТ БЕШЕ ЗАСЛЕПЕН, ЛЕЙТЕНАНТ КАСТИЛО — РАНЕН И ПРЕДНОТО СТЪКЛО — РАЗРУШЕНО. ЛЕЙТЕНАНТ КАСТИЛО ПОЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ХЕЛИКОПТЕРА И ВЪПРЕКИ БОЛЕЗНЕНИТЕ СИ РАНИ И ЗАГУБАТА НА ВАЖНО КОМУНИКАЦИОННО И НАВИГАЦИОННО ОБОРУДВАНЕ, УСПЯ ДА ПРЕЛЕТИ С ПОВРЕДЕНИЯ ХЕЛИКОПТЕР НАД СТО МИЛИ ОБРАТНО ДО БАЗАТА.
3. ЗАВЪРШИЛ Е ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ, А НАЙ-БЛИЗКИТЕ МУ РОДНИНИ СА ДЯДО МУ И БАБА МУ, МИСТЪР И МИСИС ХУАН ФЕРНАНДО КАСТИЛО, КУТИЯ 19, ШОСЕ 7, УВАЛДЕ, ТЕКСАС, БАЩА МУ ДЖОРДЖ АЛЕХАНДРО КАСТИЛО Е ПОСМЪРТНО НАГРАДЕН С ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ, КАТО ПИЛОТ НА ХЕЛИКОПТЕР ВЪВ ВИЕТНАМ. МАЙКА МУ СЪЩО Е ПОКОЙНИЦА.
СНИМКА НА ВЪПРОСНИЯ ОФИЦЕР И НА ПОСТРАДАЛИЯ В БИТКАТА ХЕЛИКОПТЕР ЩЕ БЪДЕ ИЗПРАТЕНА ВЕДНАГА, ЩОМ Е ВЪЗМОЖНО.
Генерал-майор Нейлър погледна полковник Уолъс и каза:
— Колко зле е бил ранен офицерът? Знае ли се?
— Не може да е много зле ранен, генерале, щом е прелетял сто мили с повредения хеликоптер. Мисля, че щяха да кажат нещо, ако беше зле ранен.
Нейлър изсумтя.
— Разбирате ли какво имам предвид, сър? — запита полковник Уолъс. — Историята е страхотна! Син на офицер, заслужил Орден за храброст, и мисля, че е от тексаско-мексикански произход с всички предполагаеми от това последици. Ще бъде на първа страница на всички вестници в страната утре.