— Не, няма — каза генерал Нейлър.
— Сър?
— Чуй ме внимателно, полковник. Поставям ембарго върху тази история. За нея не бива да се пише, да се говори каквото и да е, освен ако генерал Шварцкопф не отмени решението ми. Ясно ли е?
— Ясно, сър, но не разбирам…
— Добре. Разбрахме се. Това е всичко, полковник. Благодаря ви.
Офисът на генерал-майор Осуалд Л. Янг от Централното командване в командния бункер беше почти идентичен с този на генерал-майор Нейлър. Двамата бяха стари приятели.
— Имаш ли минутка за мен, Оз? — запита Нейлър.
— По всяко време, Алън. Тъкмо мислех за теб и по-специално за Фреди Лустръс и за това, как ми се иска да имах неговите способности да се справя с разни задници. Спомням си какъв урок ни даде той веднъж във Виетнам. Направих всичко възможно, но просто не съм от същата класа.
— Аз самият мисля да развия такава — каза Нейлър. — За какво става въпрос?
— Имаше залагане тук. Двайсет долара. Победителят взема всичко. Победител щеше да бъде този, който изтегли номера, най-близък до броя на жертвите, които сме претърпели през последните двайсет и четири часа.
— Исусе!
— Всъщност имаше няколко такива залагания. За изгубени KIA, WIA, MIA. Плюс залога за изгубени изтребители и „Апач“. По дяволите, не разбирам хората, които могат да правят това. Не бяха сбирщина стари сержанти. Имаше и двама полковници. Какво ги кара да кривват от правия път? А теб какво те води насам?
— Авиаторите. Исусе Христе, те са по-лоши от проклетниците от флота! Готови са да публикуват във вестниците, да дадат гласност на всичко, което ще ги накара да изглеждат добре.
— Като говорим за това, току-що получих предложение за „бърза“ награда на пилот на „Апач“, който се справил наистина добре.
— Който обаче въобще не е трябвало да бъде близо до мястото, където е бил. Тези проклети кучи синове!
— Мислех, че съм единственият наоколо, който изпуска нервите си — каза глас откъм вратата.
Беше я отворил, без първо да почука, генерал Х. Норман Шварцкопф. Нито генерал Нейлър, нито генерал-майор Янг казаха нещо, но генерал Янг се изправи на крака.
— Радвам се, че си тук, Алън — каза Шварцкопф. — Защото след това щях да се отбия при теб. След като ви кажа защо съм ядосан, можете да ми кажете за какви кучи синове говорехте и какво са направили те. Или не са направили.
— Да, сър — казаха генералите Нейлър и Янг почти едновременно.
— Чувал ли е някой от вас за залагания на офицери наоколо?
— Сър, аз се справих със ситуацията — каза генерал Янг.
— А ти, Алън?
— Аз не знаех нищо за случилото се допреди минутка, сър — каза Нейлър. Погледна Янг. — Бяха ли замесени някои от моите хора?
Янг кимна.
— Сър, веднага ще се заема със ситуацията — каза Нейлър.
— Добре. Значи не сте говорили за това. Кой ви ядоса?
Нейлър не отговори веднага.
— Не бързай, Алън — каза Шварцкопф. — Нямам никаква друга работа, освен да стоя тук и да те чакам да си развържеш езика.
— Сър… Оз, ти получи ли съобщение от 403-ти?
— Ето го тук — каза генерал Нейлър, взе листа от купа поща и го подаде на Нейлър, който го подаде на Шварцкопф и последният го прочете.
— Какво нередно има в това? Искате да кажете, че не вярвате?
— О, аз вярвам, сър — каза Нейлър. — Вярвам, че на този пилот му се струва, че славата чука на вратата му.
— Когато бях млад, Алън, и бях младши лейтенант, и на мен ми се струваше, че славата чука на вратата ми. Не е ли така с всички ни?
— Сър, той завърши „Уест Пойнт“ през юни.
— Видях. И какво?
— Сър, не можеш да се научиш да пилотираш „Апач“ само за шест месеца.
— Уф! — изсумтя генерал Шварцкопф. — Познаваш ли това дете, Алън?
— Да, сър. Аз го уговорих да отиде в „Уест Пойнт“.
— Искаш да кажеш, че е бил предмет на специално отношение?
— Казвам… това, което казах и преди, генерале. Авиацията е по-зле и от флотата, когато става въпрос за обществено достояние на подвизите им.
— Мислиш, че са принудили младежа да завърши по-бързо заради баща му и са го изпратили тук?
— Той не е бил достатъчно подготвен, според мен. И е малко припрян.
— Но се е справил добре — каза Шварцкопф.
— Той е малко припрян по природа, сър — настоя генерал Нейлър.
— И не мислиш, че заслужава наградата?
— Мисля, че я заслужава, сър. А е бил и ранен. Онова, което искам да направя, е да го изведа оттам, преди да е причинил собствената си смърт, като се опитва да направи нещо, на което никой друг не е способен.