— Вероятно — съгласи се Янг.
— Към която той може да зачисли толкова хора, отколкото има нужда, за да проведе каквато иска, незаконна операция без да привлече ничие внимание.
Янг кимна, за да изрази съгласието си.
— Оз, какво ще кажеш да прехвърлиш Кастило в 2303-та цивилна правителствена част, а аз да се свържа по телефона с полковник Скоти Макнаб и да му кажа, че каквото и да прави с Кастило, то не трябва да бъде дори далечно свързано с тайните му операции?
— Смятай го за направено — каза Янг. — Но мисля, че е по-добре аз да говоря със Скоти, не ти.
— Защо?
— Защото можеш да се разстроиш и да кажеш нещо излишно — каза Янг. — През годините, Алън, си ми говорил за лейтенант Кастило. Често.
— Така ли?
— Да. И имам чувството, че си истински привързан към него.
— Виновен.
— Като получих предложението за „бърза“ награда, забелязах, че младежът пилотира „Апач“ само шест месеца след завършването на „Уест Пойнт“, направих същите заключения като теб, отидох при „Х. Нормал“ и получих разрешение да оправя нещата, което и имам намерение да направя.
— Длъжник съм ти, Оз — каза Нейлър.
— Не се тревожи. Ще си поискам услугата — каза генерал Янг.
(ОСЕМ)
Офисът на помощник командващия J–3
Централно командване на САЩ
Министерство на отбраната и базата на Военновъздушните сили
Рияд, Саудитска Арабия
15:30, 1 март 1991
— Сър — каза старши сержант Джак Дънам със странен израз на лицето, — там, навън, има офицер… — той посочи затворената врата, — който казва, цитирам, сър: „Бъдете добър, сержант, предайте поздравите на полковник Брус Макнаб на генерала и го запитайте дали може да ми отдели малко от ценното си време.“
Генерал-майор Алън Нейлър отговори:
— Защо имам чувството, Джак, че мислиш, че полковник Макнаб не може да се смеси незабележимо с група от, да кажем, дузина други полковници?
— Имам двайсет и четири години служба, генерале, и никога не съм видял…
Нейлър се засмя.
— Предайте моите поздрави на полковник Макнаб, сержант, и го информирайте, че ще бъда очарован да го видя, когато му е удобно.
— Да, сър — каза Дънам, отиде до вратата, отвори я и каза: — Генерал Нейлър ще ви приеме, полковник.
— Чудесно шоу! — Изгърмя глас, който говореше с английски акцент, и влезе нисък, мускулест и червендалест мъж с рижави мустаци. Носеше авиаторски очила. Гърдите му, гъсто обрасли с червеникави косми, се виждаха, защото якето му не беше добре закопчано, ръкавите му също бяха навити. Генерал Нейлър беше сигурен, че якето, по-подходящо за сафари в Африка, не е минало през гардеробите на армията, както и панталоните в цвят каки, които бяха допълнени от ловджийски ботуши.
На главата на Макнаб имаше по арабски маниер две златни ленти, което, както Нейлър напоследък беше научил, показваше, че човекът е арабски благородник. „Шапката“ наподобяваше кепе, от което надолу висеше бял плат до раменете му. В центъра й, едва видим между двете златни ленти, се виждаше сребърният орел на полковника. Деветмилиметрово „Узи“ висеше през рамото му на кожен ремък. Резервният му пълнител се подаваше от горния джоб на якето му, а двата му долни джоба бяха издути от нещо, което силно напомняше гранати.
Той отдаде чест.
— Много ви благодаря, генерале, че ми отделихте от ценното си време.
Нейлър отговори на поздрава.
— Затворете вратата, моля, полковник — каза Нейлър.
— Да, разбира се, сър. Извинете — каза полковник Макнаб, отиде и затвори вратата. После се обърна и се усмихна на Нейлър. — Надявах се, че няма да сте прекалено зает, за да ме видите. Но заради добрите стари времена можете да ме целунете. Братски, разбира се.
Въпреки нежеланието си, Нейлър се разсмя.
— Радвам се да те видя, Скоти — каза той, заобиколи бюрото и му подаде ръка. Макнаб я обхвана с двете си длани и после го притисна в мечешка прегръдка.
— Как, по дяволите, успя да влезеш в сградата, облечен така?
— Лесно. Бях в списъка на онези, поканени в „тронната зала“ на Шварцкопф. Друга причина, може би също толкова важна: на кого, мислиш, са предани преди всичко бодигардовете на „Нормал“?
— Чудех се откъде се вземат те — призна Нейлър.
— Намират се благодарение на моите способности. Забелязал си, сигурен съм, че той все още върви свободно наоколо? Въпреки многото хора — повечето от които от неговия състав — които искат да го убият?
— Какво иска генерал Шварцкопф? Някой казал ли му е за твоята униформа? Думата е свободно употребена и не отговаря на облеклото ти.