— За да отговоря, трябва да преодолея вродената си скромност — каза Макнаб. — Получих още един медал и генерал Шварцкопф иска да ми каже сам, че с ужасно закъснение факторите, които признават моя потенциал, искат да бъда произведен в бригаден генерал.
— Малко са закъснели, Скоти — каза Нейлър.
— Те са от онези, Алън, които биха се били в гърдите и стискали зъби, докато викат „че това е крайна несправедливост“. Неверниците не бива да бъдат допускани в рая.
Нейлър си помисли: „Прав е. Много полковници, които нищо не са направили по време на цялата си служба, ще завиждат, когато научат, че Макнаб е получил звезда.“
— Когато получиш звездата — каза Нейлър, — ще откриеш, че това далеч не е раят.
— Казах на Пауъл, че с голямо желание бих останал на предишния си пост. А той ми отговори, че трябва да си платя цената за това, че отново съм се оказал прав.
„Иска да каже, че съм в компанията на единствения американски полковник, който би се осмелил да каже на шефовете си, че не иска да бъде генерал.“
— Прав относно какво?
— Кой мислиш, спечели тази война — Фреди Франкс и неговите танкове? Чък Хорнър и неговите самолети?
— Мисля, че и двамата имат много общо с това.
— Аз съм заклет почитател на генералите Франкс и Хорнър, както знаеш, но специалните операции спечелиха тази война. Унищожихме радарите и комуникациите на Ирак. Единствените самолети — с две изключения — които Чък Хорнър загуби, дължаха това на пилотски грешки или на повреди и той го признава. Най-големите загуби бяха причинени от онзи „Скъд“, който не унищожихме и който удари казармите в Саудитска Арабия. Още преди Фреди да се появи на сцената, иракските сили нямаха комуникации, което означаваше, че нямат командване и контрол.
— Какъв медал ще получиш?
Макнаб бръкна в джоба на сакото си, онзи, който беше съседен на този с пълнителя, извади медал за особени заслуги и го залюля напред-назад за миг.
„Не мога да си представя Шварцкопф да е закачил медала на това сако в цвят каки, но очевидно точно това се е случило.“
— Заключавам, че церемонията по награждаването далеч не е била официална — каза Нейлър, после запита: — Имаш ли някаква причина да си облечен така?
— Друга, освен че ми харесва, искаш да кажеш?
Нейлър кимна.
— Искаш ли кафе, Скоти?
— Имам няколко бутилки алкохол навън, в „Бъгито“ си — каза Макнаб. — Което преди е било собственост на американското посолство в град Кувейт. Мислех, че можеш да искаш да пийнеш.
— Против правилата е.
— Не си се променил, нали?
— Ако пия, други хора ще помислят, че и те могат да го направят.
— Не се налага те да знаят. Няма нужда да заставаш на вратата си и да викаш: „Хей, всички, арабите да вървят по дяволите, а аз ще си подремна.“
— Ти също не си се променил, както виждам — каза Нейлър.
— Нямаше да ме харесваш, Алън, ако се бях променил — каза Макнаб.
— Не бих те харесвал, независимо какво ще направиш — каза Нейлър.
— Май искаш да ме видиш да плача — каза Макнаб.
— Не, просто ми хрумна — каза Нейлър.
Макнаб се усмихна.
— Знаеш ли къде ще отидеш, когато получиш звездата? — запита Нейлър.
— Браг. Помощник-командир или нещо подобно в специалния военен център. Ще трябва да запиша всичко, което сме правили по време на тази война, за да можем да го повторим съвсем точно, когато се наложи.
— Мислиш, че ще се наложи отново да го направим?
— Разбира се. Макартър беше прав, когато каза: „Няма заместител на победата.“ Също и онзи, който е казал: „Хората, които не четат история, са обречени да я повторят.“
— Мисля, президентът се тревожеше да не се наложи дълга обсада, последвана от партизанска война — каза Нейлър.
— Фреди Франкс ми каза: че първо би могъл да стигне с танковете си до Багдад за по-малко от четирийсет и осем часа и второ, наистина се тревожи да не се наложи дълга окупация и партизанска война. Имах чувството, че изпитва огромно облекчение, че не се налага той да вземе решението.
— Наистина ли мислиш, че ще ни се наложи да направим това отново?
— Единственият въпрос е кога — каза Макнаб. — Следващата година. След две години. След десет. Но ще бъдем тук отново. Саддам Хюсеин е предан последовател на Сталин. Истински кучи син. Ще трябва да го убием рано или късно. Господ ми е свидетел, че ако успея да го намеря, аз самият ще го убия.
— Надявам се да грешиш — каза Нейлър.
— Кръстът, който толкова тежи на мъжките ми рамене през всичките тези години, сигурно означава, че ми е даден, защото греша — каза Макнаб.
— Исусе Христе, невъзможен си! — каза Нейлър със смях.