— Трудно е да си скромен, когато си велик — каза Макнаб. — Казал го е Франк Лойд Райт.
— Ще се опитам да го запомня — каза Нейлър. — Има ли нещо, което мога да направя за теб, Скоти? Или това е просто посещение?
— Мислех, че никога няма да попиташ — каза Макнаб. — Първо, искам да ти благодаря, че ми изпрати лейтенант Кастило. Което току-що направих. Той почти възстанови уважението ми към „Хъдсън Хай“.
— Дай да го чуя отново?
— Не си чул речта ми? Какво не е наред с „Уест Пойнт“?
— Имам копие от речта на Дони Стари. Онази, която произнася пред дипломиращите се. Онази, която започва така: „Имам своите спомени от четирите години като обучаем в тази институция и нито един от тях не е приятен!“
— А, да. Но генерал Стари никога не е искал да произнесе нещо, което съдържа дори намек за обида към някого. Моята не беше толкова учтива.
— Не мога да си представя, че си бил нещо друго, освен учтив, Скоти. Но не това те питах. „Току-що си чул“, че съм ти изпратил Кастило?
— Отидох при Оз Янг и му казах с най-добрите си маниери: „Благодаря ти, че ми изпрати Кастило. Искам да го задържа.“ И Оз каза: „Не мога да го направя. Отиди и се виж с Алън Нейлър. Той ти изпрати Кастило.“
— Оз каза това, така ли?
— Той ме накара да повярвам, че ти си учител и закрилник на този млад офицер, или нещо като негов втори баща, при това баща, който обича детето си.
— Познавам го още от дванайсетгодишен — каза Нейлър. — На която възраст той остана сирак. И аз го държа под око.
— Той каза само, че се познавате, не каза, че са намесени и лични чувства. Каза, че ако настъпи подходящ момент, би искал да изрази уважението си.
— Той е тук?
— В момента той е мой пилот. Нямам доверие на всекиго, че ще може да се справи с моето пустинно „Бъги“.
— Тук си с твоето пустинно „Бъги“? Закачено под хеликоптер?
— Лейтенант Кастило в момента се грижи то да бъде натоварено на борда на „С–5 Галакси“, който ще ме закара до земята на Чичо Сам по-късно днес.
— Ще вземеш твоето „Бъги“ в Щатите с теб?
— Казах им, че ще отиде в музея в Браг.
— Мили Боже! — каза Нейлър и после, без да помисли, добави: — Искам да го видя.
— Казах му, че има свободно време до 16:00. Сигурен съм, че ще дойде тук да се види с теб. — Макнаб направи пауза. — Искам да го задържа, Алън.
— За какво?
— За да го взема със себе си — каза Макнаб. — Докато пиша за онова, което е извършил тук, ще му дам и обучението, което се полага на членовете на Специалните части.
— Мислех, че човек трябва да е служил пет години, за да може дори да кандидатства за такова обучение.
— Точно така — каза Макнаб. — И още, човек има нужда от три години и не знам колко стотици часове като пилот, преди да може да кандидатства за програмата „Апач“. Оз ми каза и за това.
— Това вероятно ще те ядоса, Скоти, но не ми харесва идеята той да бъде в Специалните части.
— Защото, като всеки друг в армията, и ти не обичаш Специалните части? Защото не играем по правилата? Само Господ знае какво ще направят след това онези луди копелета?
— Не съм казал това — каза Нейлър.
— Но това имаше предвид — каза Макнаб. — Алън, просто ще трябва да свикнеш с идеята, че специалните операции са онова, което армията ще развива все повече. Може ли да кажа нещо, което ще те ядоса?
— Изненадан съм, че въобще първо попита. Давай.
— Ти се държиш като онзи член на кавалерията, който казал на И. Д. Уайт, че прави сериозна грешка, като зарязва кариерата си в кавалерията, когато той зарязал конете си при форт Райли през 1941 и отишъл във форт Нокс да си играе с танкове.
— Възможно е — каза Нейлър, ясно осъзнаващ гнева си.
— И като онзи, който казал същото на Алън Бърдет, Джак Толсън и другите, когато престанали да скачат от самолетите при Бенинг и Браг и отишли в лагера Райкър в ранните петдесет години, за да се учат да летят. Това трябвало, или така се предполагало, да сложи край на техните шансове да получат звезда.
— Добре.
— Уайт получил четири звезди, Бърдет и Толсън — по три. Не сложили край на кариерите си, защото можели да предвидят бъдещето. Не моля това дете да направи онова, което направих аз…
— Какво искаш да кажеш?
— Когато влязох в Специалните части, самият Бил Саймън ми каза, че иска да е сигурен, че разбирам какъв късмет имам и че шансовете ми да получа звезда са точно тук, както и шансовете тялото ми да се озове в рая.
— Разбрах.
— Чарли Кастило е просто създаден за Специалните части — каза Макнаб.
— Защото може да завърже „Бъгито“ ти под хеликоптер?
— Не, искам да кажа, че има усещане за нещата.