— Интересна история — каза Нейлър.
— Която ще отрека да съм ти разказал, разбира се, ако някой запита. А ти я разказвам, за да ти обясня защо, преди да се върнем тук, можех да видя стотици места и стотици начина, където и по които Чарли можеше да е полезен с това, че говори много езици. А после, като заведохме руснаците във Виена и го видях как работи с тях, реших, че го искам. Че трябва да го имам.
— Сега, когато тази война приключи, неговото място е в транспортната авиация — каза Нейлър. — И ти, и аз, бяхме там, когато бяхме младши лейтенанти, и неговото място е там.
— Аз мислех, че това е чиста загуба на време — каза Макнаб. — Знаех, че няма да прекарам трийсет години от живота си, като пропускам артилерийски снаряди покрай ушите си. А ти знаеш толкова добре, колкото и аз, че ако Чарли се върне в авиацията, отново ще го подложат на глупости от подобен род — „какъвто бащата, такъв и синът“. Ще прекарва времето си в изнасяне на речи пред „Ротари клуб“ и ти го знаеш. А аз не се шегувам, когато казвам, че имам нужда от него. Ако мога да назова двете най-важни умения, необходими на генерал от Специалните части, това са: да може да пилотира хеликоптер и да говори възможно най-голям брой чужди езици.
— И какво, ако кажа „не“, Скоти? Ако кажа: „Този млад офицер е направил прекалено много необичайни неща в кратката си кариера и е време да се заеме с по-нормални неща.“
— Надявам се да не го направиш, Алън. Не бих искал да си спомням тази наша среща, която досега върви добре, с гняв.
Като че ли го повикаха в този момент, сержант Дънам подаде глава през вратата.
— Сър, младши лейтенант Кастило се пита дали можете да му отделите момент?
Нейлър направи знак с ръка, който означаваше, че Кастило може да влезе.
С изключение на това, че не носеше арабска „шапка“, Кастило беше облечен почти като полковник Макнаб. Якето му, подходящо за африканско сафари, беше закопчано, но той също носеше къси панталони и чорапи с височина до коляното. На рамото му беше преметната CAR–16, версия на карабината М–16. Нейлър не видя очертания на гранати. Но видя достатъчно, за да разбере, че младият лейтенант е попаднал под магията на Скоти Макнаб и няма начин да не е щастлив, от това, което би трябвало да прави.
Кастило отдаде чест, после видя полковник Макнаб.
— Не очаквах да ви видя тук, сър.
— Можеш да прегърнеш този грозен старец, Чарли — каза Макнаб. — Аз вече го направих.
— Господи, радвам се да те видя, Чарли — каза Нейлър и разтвори прегръдки.
— И аз се радвам да ви видя, сър.
Прегърнаха се.
— Тъкмо казах на полковник Макнаб, че се чувствам като баща, който продава дъщеря си на съдържател на бордей, но че ако ти си достатъчно луд да искаш да се забъркаш със Специалните части, аз ще ти дам благословията си.
— Наистина бих искал да служа в Специалните части.
— Добре, тогава — каза Нейлър. — Полковник Макнаб, защо не убиеш, да кажем, трийсет минути — като прережеш нечие гърло или вдигнеш нещо във въздуха — и не оставиш мен и Чарли насаме известно време?
VI.
ПРОЛЕТТА НА 2005
(ЕДНО)
Хотел „Мейфлауър“
1127 Кънектикът авеню
Вашингтон, окръг Колумбия
16:55, 31 май 2005
— И значи ти се превърна в преданото момче на полковника — зелена барета? — запита Фернандо.
Кастило кимна. Запита, с повдигната вежда, дали Фернандо иска още едно питие. Фернандо му подаде празната си чаша.
— „Предано момче“ не описва съвсем точно онова, което бях — каза Кастило. — Но работех пряко за него.
— И той уреди прехвърлянето ти просто така?
— „C–5“ ни остави на земята, както и „Бъгито“ на Макнаб, в базата на Военновъздушните сили в Доувър, Делауеър — каза Кастило. — Макнаб ми каза да закарам „Бъгито“ във Военния център във Форт Браг и че когато го направя, ще мога да си взема десет свободни дни, след което трябва да му докладвам в Браг. Запитах го как се предполага, че трябва да излетя с „Бъгито“ от въздушната база и да се приземя в Браг. Той каза, че е сигурен, че ще измисля нещо, и ме остави там, застанал до „Бъгито“, в късите ми панталони, екипа за сафари и чорапите ми с дължина до коляното.
— Къси панталони? И екип за сафари? И какво още?
— И чорапи с дължина до коляното — каза Кастило. — Това въобще не мога да го забравя.
Изражението на Фернандо подсказваше, че му е необходимо обяснение.
— Научих историята от другите момчета — каза Кастило. — Той ги строил в редица, казал, че е разгледал предишните военни действия в областта и е научил, че британската униформа е къси панталони, яке като за сафари и чорапи с дължина до коленете. И поръчал същата униформа в Найроби на един търговец, който осигурявал ловно облекло. Тази униформа била много „по-смислена“, както казал той, от тази на американската армия.