— Знам го този нежен и загрижен сержант, за когото говориш — каза Фернандо със смях. После обаче му хрумна нещо и запита: — Той не знаеше ли, че ти си лейтенант? Че си участвал в операция „Пустинна буря“? И че си завършил „Уест Пойнт“?
— Че съм лейтенант? Да, разбира се. Но в училището за парашутисти рангът няма значение. А и бях още едва младши лейтенант. Вероятно беше решил, че току-що съм завършил Корпуса за подготовка на запасни офицери. Не би и помислил, че съм участвал в „Пустинна буря“, а вече бях научил, че да носиш пръстена на „Уест Пойнт“, означава…
— Какво?
— Хората да те наблюдават внимателно, за да видят дали наистина си съвършен, и са абсолютно очаровани, когато се издъниш или те прецакат. И затова пръстенът ми беше, заедно с нашивките ми, в тоалетната ми чантичка. Може и да съм бил глупав, но не мислех да отида в училището за парашутисти с нашивките си на пилот на раменете.
— Но си го изкарал някак си? — запита Фернандо.
— Можех да правя петдесет лицеви опори, когато го завърших.
— А не се ли изкуши на церемонията по завършването да се появиш с пилотските нашивки и пръстена от „Уест Пойнт“?
— Да, но не го направих. Бях работил за Макнаб достатъчно дълго, за да знам, че щом е казал да си държа устата затворена, това означава наистина да си държа устата затворена. А и сержант Дъдли Джонсън само си вършеше работата и се опитваше хората да са още живи, когато завършат училището за парашутисти. Видях го, мисля, около година или година и половина по-късно. Беше подал молба да бъде приет в Специалните части и трябваше да мине през курса на обучение. Беше ред на Макнаб да произнесе приветствената реч, а зад него, в униформа клас А, стоеше онзи така добре познат му лейтенант, пилот.
Фернандо се засмя.
— Проверих как се справя той — каза Кастило. — Не успя да мине през лагера Макол. Отхвърлиха го като „неподходящ“.
— Какво означава това?
— Може да означава какво ли не, но обикновено оценката е такава, когато, след като са огледали и другите му квалификации, преценяващите са решили, че или ще е слабото звено в А-екип, или няма да може да носи своята част от товара. Специалните части изискват повече ум, отколкото мускули. Не можеш да разчиташ на броя на повдигания на тялото, които можеш да направиш.
— Тогава, как, ако се изисква ум, си се справил ти?
Кастило го гледа замислено един доста дълъг миг.
— Фернандо, не се опитвам да се изкарам нещо като Джон Уейн, но когато реших да си побъбря с теб, реших да ги кажа всичко, което мога.
— О’кей, гринго, разбирам.
— Вече бях минал истинския тест, бях участвал в операции и бях носил своята част от тежестта и отговорността. Инструкторите в Макол знаеха това, знаеха също, че трябва само да ми дадат уменията, които нямам, и да доведат до съвършенство онези, които вече имам. На мен всъщност ми харесваше в Макол. Инструкторите познаваха материята, която преподаваха, и искаха да научат другите на нещо. Не мога да си спомня някой от тях да ми е крещял, дори да съм постъпвал наистина глупаво понякога.
— Интересно — каза Фернандо.
— Уикендите ми бяха свободни — продължи Кастило. — Генерал Макнаб пишеше книга за летенето в пустинята, а аз я редактирах през свободното си време. И продължавах да служа като негов пилот.
— И как се отразяваше това на социалния ти живот?
— Ако питаш кога намирах време за жени, нямах такова.
— Бедният гринго.
— Както и да е, най-сетне завърших курса и отново започнах да му помагам.
— Да разнасяш ордьоврите и да му лъскаш обувките?
— Не, всъщност шофьорът му ме взе и ме откара на военното летище „Симънс“, където вторият пилот на Макнаб беше проверил прогнозата за времето и беше подготвил хеликоптера за полет. Но в девет от десет случая той всъщност не правеше това, затова аз също проверих прогнозата за времето и състоянието на хеликоптера, после го закарах до хълма Смоук Бомб. След това се прибрах, приготвих кафе и проверих пощата, която се беше получила през нощта. По това време шофьорът му вече го беше взел и го беше закарал в щаба. След това тримата направихме няколко обиколки бегом на хълма Смоук Бомб, за да раздвижим кръвта си. След което се върнахме в офиса, където прекарах част от деня във водене на бележки за различни срещи, в които генералът беше взел участие, а другата част — като го закарах с хеликоптера там, където той смяташе, че трябва да се появи без предизвестие. В лагера Макол, в затвора…
— В затвора?
— „Делта Форс“ са разположени в сграда, която някога е била затвор. В това има смисъл. Тя вече е била оградена с високи зидове и жици.