По заповед на президента

— Но всъщност ти си местният шпионин — нещо, за което не можеш да говориш.

Милър кимна.

„Исусе, как ми се иска да го знаех. Щеше да ми спести пътуването дотук.“

— Всъщност работата на шпионина тук е истинска досада — каза Милър.

— Защо?

— Срещнал си я — каза Милър. — Моята шефка.

— Извини ме?

— Тя ме изпрати да открия кой си всъщност. Дамата подозира, че около теб има нещо подозрително, скъпи мой германски журналист.

— Говориш за русокосата дама от самолета?

Милър кимна.

— Коя е тя? — запита Кастило.

— Казва се Уилсън. Мисис Патриша Дейвис Уилсън…

— Не носи брачна халка — прекъсна го Кастило.

— А, значи си все така наблюдателен — каза Милър. — На летището не бях много сигурен в това.

— Което ще рече?

— Направих всичко, Чарли, освен да те целуна — каза Милър.

— Не съм те видял — призна Кастило. — И коя е тази… омъжена… жена?

— Регионалният директор на компанията за Югозападна Африка — каза Милър. — Всичко от Нигерия — всъщност Камерун, не Нигерия — до Южна Африка, но с изключение на тази държава. И половината континент. Нито една от важните държави. Тя шпионира онова, което, в едно политически неправилно общество, някои смятат за африканската „кофа с мед“.

Кастило се усмихна. На военен език варелите, които събираха по петдесет и пет галона, разрязани наполовина и поставени в контейнери в „тоалетните на летището“ — някога известни като „отходни места“ — са известни като „кофи с мед“.

— Тя ми каза, че работи за списание „Форбс“ — каза Кастило.

— Това се нарича прикритие, Чарли — каза сухо Милър.

— А кой е мистър Уилсън?

— Служител от средна величина в Ленгли, може би двайсет години по-възрастен от нея. Една от клюките е, че той е богат педераст с независим доход и се е оженил за дамата, за да сложи край на приказките. Не съм го срещал. Но съм склонен да вярвам на тази неласкава и неприятна клюка.

— А какъв е нейният произход?

— Беше аналитик по селското стопанство в Ленгли, преди да я уцели стрелата на Купидон. Малко след женитбата си успя да се издигне в йерархията, преквалифицира се и получи ранг старши офицер. Оттогава досега се е издигнала още и сега заема тази длъжност. Но тя и на нея гледа като на трамплин, което я прави наистина досадна, да се върнем на темата.

— Как така?

— Подчинените й са виновни за всички грешки, а когато нещо е свършено както трябва — което се случва наистина рядко — тя обира всички овации. Аз лично познавам три млади и прекрасни момчета, които напуснаха, защото не можеха да понасят повече глупостите й.

— И тя мисли, че аз съм подозрителен?

— Или това, или иска да се увери, че наистина си този, за когото се представяш, преди да те допусне в леглото си.

— Тя и такава репутация ли има?

— Чарли, тя със сигурност не получава това, от което очевидно има нужда, у дома си — каза Милър. — Говори се, макар и много тихо.

— Звучи ми като момичето на моите мечти — каза Кастило.

— И как искаш да се справя с това, Чарли?

— Не й казвай, че се познаваме, а продължавай да ме разследваш — каза Кастило. — Искам да знам какво може да бъде „изровено“ за Госингер.

— Както казах, дамата е истинска кучка — каза Милър. — Какво ще стане, когато, рано или късно, тя разбере, че се познаваме?

— С това мога да се справя — каза Кастило. — Наредено ти е да не издаваш, че се познаваме.

— Ти имаш ли такива правомощия, Чарли?

— Дик, на тази „екскурзия“ ме изпрати — но ти е наредено да не издаваш и това — човек, който живее през част от годината в имение в стил „Отнесени от вихъра“, което гледа към Атлантическия океан в Савана.

— Не се шегуваш?

Кастило кимна.

— И за какво е тази „екскурзия“? Можеш ли да ми кажеш?

— Човекът, за когото говоря, иска да знае, цитирам: „Кой какво знае — и кога го е узнал — за изчезналия «Боинг 727»?“

— Мисля, че това се нарича „вътрешно разследване“ — каза Милър.

— Тъкмо се канех да изпратя на шефа си електронна поща. Ще му кажа, че съм попаднал на теб и съм ти наредил да си държиш устата затворена.

— Ти изпращаш електронна поща директно на президента?

— Не. Аз работя за Мат Хол. Секретарят на отдел Вътрешна сигурност. Знаеш ли кой е?

Лицето на Милър показа, че много добре знае кой е Мат Хол и че е изненадан от това, че Чарли е сметнал за необходимо да попита.

— Той е добър човек — продължи Кастило. — Бил е сержант във Виетнам. С президента са стари и добри приятели. Няма да имаш проблеми, Дик.

Милър направи жест, който показваше, че има доверие на Кастило.