— И какво научи за изчезналия самолет? — запита Милър.
— Някои, може би повечето, хора мислят, че е някъде и са го разглобили за резервни части. Много малко хора — че е разбит в небостъргач някъде по света. Има също теория, че пилотът е включил автопилота и е излязъл през задната врата, за да може да прибере застраховката.
— И колко хора са съгласни с моята теория за случилото се?
— Не те разбирам, Дик.
— Че го е отвлякъл Васили Респин.
— Васили кой?
— Руският търговец на оръжие. Не знаеш ли за него?
Кастило поклати глава.
— И не видях името му или нещо, което да наведе на мисълта за руски търговец на оръжие, в докладите нито на ЦРУ, нито на ФБР, нито на някоя друга агенция — каза Кастило. — Запозна ли някого с теорията си?
Милър кимна.
— Сигурен ли си, че си видял всички файлове? — запита той.
— Видях всичко, с което разполагаше Хол, а доктор Кохън се погрижи Хол да разполага с всичко — каза Кастило. — Което предлага какви ли не интересни възможности.
Кастило си помисли, но не каза на глас: „Хей, може би за това е цялата тази история. Както мислят всички, които са близки до Овалния кабинет, три неща не са наред, когато става въпрос за доктор Натали Кохън — в намаляващ ред на важност, първо, че тя е жена, второ, че е прекалено умна, и, трето, че е близка приятелка на президента.
Ако някой се е опитал да забие нож в гърба й, той би се досетил, че тя ще отиде при президента с новината и че той ще възложи на Хол разследването. По две причини. Хол е също така абсолютно предан личен приятел на президента и, за разлика от другите кабинетни служители, не разполага със собствена разузнавателна агенция.
Да се помоли някоя от «тежките» разузнавателни агенции да разследва онова, което тревожи доктор Кохън, щеше да доведе до следното — или ЦРУ да посочи ФБР с пръст, или обратното: ФБР да посочи ЦРУ с пръст. Всички биха търсили навсякъде, но не и в собствената си агенция.
Може би за това е цялата тази история? Може би не изцяло, но този също, със сигурност, присъства.
Ако президентът — и вероятно също и Хол — мислят, че някой мами доктор Кохън, те биха искали да знаят кой е, и фактите на многобройните агенции за изчезналия самолет ще ги насочат в правилната посока.“
— Като например? — запита Милър.
— Дик, това може да е много по-важно, отколкото предполагаш — каза Кастило. — Нека се уверя, че съм разбрал правилно. Ти имаш теория, че руски търговец на оръжие…
— Васили Респин — потвърди Милър.
— … или е откраднал, или е отговорен за кражбата на „Боинг 727“?
— Не мисля, че е бил на самото място, Чарли, но имам ясно изразено чувство, че е замесен в това. Видях и някои от хората му тук.
— Разкажи ми за него. Защо мислиш така?
— Никога ли не си чувал за него? Изненадан съм. Би трябвало да има много данни за него. Много файлове.
— Кой е той? С какво се занимава?
— Да кажем накратко, Чарли, че през 1992, когато Васили бил на двайсет и пет, той купил три товарни самолета „Антонов“ от руските военни. Платил сто и петдесет хиляди общо или поне така чух. Както и да е, руският черен пазар тъкмо започвал да придобива все по-големи размери и значение. Руснаците имали злато, а датчаните имали разни неща — основни неща, които обаче били лукс в Москва — които искали да продадат и да им бъде платено в злато. Респин направил много пари, и то бързо, и след година вече бил основал въздушна линия в Шарджах, в Обединените арабски емирства. Пристанището в Дубай е свободно от мито. Респин, който дотогава вече бил разширил флотилията си, внасял всичко — от химикали до автомобили — в майка Русия. Направил цяло състояние. После се сприятелил с Мобуту в Конго и с това привлякъл вниманието на Ленгли към себе си. Започнали да го наблюдават и малко след това отделът на ЦРУ в Киншаса изпратил снимки на Респин, застанал до „Илюшин“ на летището в Конголезе, докато войниците на Мобуту разтоварвали сандъци с АК–47 и някои други по-сложни оръжия.
— Добре — прекъсна го Кастило. — Знам за кого говориш. Но мислех, че се казва Александър Певснер.
— Това е едно от имената, които той използва — каза Милър, погледна Кастило и безучастно каза: — Учудващо е колко много хора напоследък имат по няколко имена.
— От онова, което чух, Певснер има доста самолети. За какво му е този?
— Да започнем с очевидното. Той има може би около половин дузина „Боинг 727“, а те имат нужда от части. О’кей? Напълно е възможно този да отиде директно в Шарджах…
— Ако е така, наложило се е да зареди гориво — прекъсна го Кастило.
— Вероятно два пъти — съгласи се бързо Милър. — Няма проблем, но е необходимо малко планиране. Приятелското небе над Африка е отворено, Чарли. И има вероятно около трийсет изоставени по-големи или по-малки летища в Конго и Судан, където „Боинг 727“ може да стои незабелязан и да бъде зареден с гориво. Респин е трябвало само да закара гориво до въпросното изоставено летище, а дори и това може би не се е наложило. Който е пилотирал самолета, е могъл да спре в Кисангани в Конго или в Хартум в Судан и да вземе гориво — и на двете места не биха му задали никакви въпроси — а после да продължи до Шарджах.