— Ако отида при шефа си с това, значи трябва да имам потвърждение — каза Кастило.
Милър вдигна замислено дясната си вежда, която остана в това положение около трийсет секунди. После извади визитна картичка от портмонето си, написа нещо на нея и я подаде на Кастило.
— Щом рискувам да пратя по дяволите прекрасната си кариера — каза той, — без да споменаваме жестоката критика, на която ще бъда подложен, значи мога да стигна докрай и да използвам електронна поща. Дай ми адреса си, Чарли, и ще ти го изпратя, като се прибера у дома. Записан е на лаптопа ми. Ще бъде кодиран. Това е кодът.
Кастило погледна картичката. На нея Милър беше написал „глупости“.
— Гринго Кастило дот-ком — каза той. — Искаш ли да си го запишеш?
Милър поклати глава.
— Дик, щом ми го изпратиш, можеш да помислиш дали да не се отървеш от него.
Милър обмисли предложението десет кратки секунди, преди да отговори:
— Ще помисля сериозно по въпроса, Чарли.
Изправи се и му подаде ръка.
— Благодаря за питието, Чарли — каза той. — Защо не ми дадеш три минути да стигна до служебния асансьор и да изляза, преди да откриеш, че нещо не е наред с ключалката ти?
Кастило кимна.
— Добре — каза той. После: — Дик, моето прикритие е повече от добро и надеждно. Но ти наистина рискуваш…
— Знам — прекъсна го Милър. Докосна Кастило по рамото и тръгна към вратата.
Кастило погледна часовника си и натисна бутона за времето. Точно три минути по-късно излезе в коридора, затвори вратата и отново се опита да я отключи. Когато това не стана, той отиде по-надолу по коридора до мястото, където беше видял вътрешен телефон. Портиерът каза, че веднага ще изпрати някого.
(ДЕСЕТ)
На служителя на хотела бяха необходими пет минути да стигне до петнайсетия етаж и още пет минути да се увери, че нещо не е наред с ключалката на вратата на апартамент 1522, след което той също отиде до вътрешния телефон и докладва за това на някого.
След още пет минути от асансьора на петнайсетия етаж слязоха помощник-управителят и началникът на помощния персонал. На тях им бяха необходими още пет минути, за да се уверят, че нещо не е наред с ключалката на апартамент 1522. След това началникът на помощния персонал отиде да се обади за допълнителна помощ, докато помощник-управителят остана, за да увери хер Госингер, че такива неща почти никога не се случват и че веднага ще се погрижат за проблема.
След още пет минути дойде инженерът на хотела с подходящ инструмент. А след още пет минути те успяха да накарат ключалката да функционира поне отчасти. С други думи, тя позволи вратата да бъде отворена, но щом беше затворена, ключът отново беше безполезен.
Инженерът и помощник-управителят се посъветваха нещо шепнешком, след което помощник-управителят каза на хер Госингер, че наистина не би искал да го тревожи, но според инженера някой се е опитвал да влезе в стаята му. И че когато инженерът отново отвори вратата, може би ще е добре хер Госингер да погледне дали нещо не липсва. Освен това, трябвало да се подмени цялата ключалка, което щяло да им отнеме известно време, и ако Хер Госингер нямал възражения, вероятно било най-добре да го преместят в друга стая.
Хер Госингер нямаше възражения.
Помощник-управителят отиде до телефона, говори с човека от рецепцията по въпроса за свободните стаи, после каза да изпратят някого в стаята на хер Госингер.
— 1534 е свободна, хер Госингер — каза той. — Хубав апартамент, недалеч оттук. Може би ще пожелаете да проверите вещите си, за да се уверите, че всичко е тук?
Докато Кастило преглеждаше багажа си, помощник-управителят го следеше отблизо. Кастило се питаше дали това е просто проява на професионален интерес и загриженост за гостите, или той има друга причина за поведението си.
Кастило каза, че всичко е на мястото си.
По това време вече трима портиери кръжаха до вратата. Помощник-управителят щракна с пръсти и посочи. Портиерите изнесоха вещите на Кастило вън от апартамента и ги понесоха по коридора към стая 1534, която беше идентична с 1522. Те оставиха нещата точно на мястото, където бяха в предишната стая.
Помощник-управителят още веднъж се извини за неудобството, което беше причинено на хер Госингер, и предположи, почти шепнешком, че ако ключалката беше немско производство, това вероятно нямаше да се случи.
Кастило най-после се отърва от него, включи лаптопа си и получи високоскоростен достъп до интернет.