— Да, така е — каза тя.
— Сутрешният брой на „Тагес Цайтунг“ е готов в един часа след полунощ. Ако тогава сме все още будни, ще ти покажа историята си. Ако не, ще ти я покажа на закуска.
— Изглеждаш прекалено сигурен, че ще пожелая да закуся с теб.
— Не знам какво мислиш ти, но аз мислех, че двамата може би ще сме още тук, в бара, но няма да пием мартини, а кафе, в един часа след полунощ или че можем да се срещнем в ресторанта в девет и половина утре сутринта.
— Не, не си мислел това — каза тя.
Той я гледа секунда-две.
— Добре де, не мислех това — каза той. — Човек трябва да знае истината, а истината трябва да го направи свободен. Но в твоя случай ще те ядоса. И какво ще стане? Ще излезеш от бара ядосана? А дали ще запратиш останалата част от мартинито си в лицето ми?
Тя срещна погледа му за секунда.
— Нали ме разбра правилно, когато преди малко казах, че съпругът ми проявява разбиране?
— Не знам дали съм разбрал правилно или не.
— Той е двайсет и три години по-стар от мен — каза тя.
— И способен да проявява разбиране.
— Да, напълно е способен на това.
— Да, мисля, че те разбрах — каза той. — Искаш ли още едно мартини?
— Да — каза тя. — Мислиш ли, че ще ни донесат по едно от рум-сървиса?
— Сигурен съм, че ще ни донесат, но защо да искаме от тях?
— Защото по някое време ще трябва да отидем в стаята ти, за да ми покажеш историята. Тогава защо не сега?
— Казах ти, няма да ти я покажа, докато не отпечатат броя на „Тагес Цайтунг“ — каза той.
— Мисля, че ще стигнем до компромисно решение, Карл — каза тя. — Какво ще кажеш първо да свършим някоя друга работа?
— Мисля, че условията на сделката са тежки поне за едната страна — каза Кастило. — Но пък, какво, по дяволите, и без това нямаме кой знае каква работа.
VII.
(ЕДНО)
Офисът на директора
ЦРУ
Ленгли, Вирджиния
17:25, 6 юни 2005
— Секретар Хол е на втора сигурна линия, шефе.
Директорът на ЦРУ не реагира особено радостно на съобщението. Имаше главоболие, а и беше обещал на съпругата си, че наистина ще се опита поне веднъж да се прибере у дома навреме. Двамата щяха да вечерят в Белия дом.
Но се усмихна и благодари на изпълнителния си помощник, вдигна слушалката на телефона си и натисна втория или четвъртия червен бутон.
— Желая ти наистина много добър ден, господин секретар — каза той. — С какво ЦРУ би могло да ви помогне?
— Радвам се, че те хванах, Джон.
— Аз буквално се канех да стана и да си тръгна. Какво има?
— Има нещо, което би могло да се превърне в проблем — каза секретарят на отдел Вътрешна сигурност.
— Звучиш сериозно, Мат.
— За нещастие, изключително сериозен съм.
— Линията сигурна ли е?
— Да.
— Кажи ми, тогава.
— Ще отидеш ли в Белия дом довечера?
— Не мисля, че въпросът ти е породен от празно любопитство, Мат. Нали съм прав?
— Мисля, че двамата трябва да поговорим за това, преди да отидем там и да започнат да ни задават въпроси.
— Да поговорим? Искаш да дойдеш тук? Добре, ще те чакам.
— Всъщност искам ти да дойдеш до „Мейфлауър“. Апартамент 404.
— Искаш да кажеш — веднага?
— Веднага, Джон. Нямаше да те помоля да го направиш, ако не мислех, че е наистина важно.
Директорът не отговори известно време. После каза:
— Мат, не ми се иска да пресека моста, за да дойда дотам само за да се върна обратно, да се преоблека и отново да пресека моста. Ще уцеля пиковия час. Това не може ли да почака, докато се прибера у дома и си сложа черна вратовръзка? Така ще мога да взема и Елеонор с мен, а и ще сме близо до Белия дом.
— А ще се чувства ли добре Елеонор, ако се наложи да изпие едно питие в бара на „Мейфлауър“ в компанията на някой от бодигардовете ти, докато ние разговаряме?
— Няма да й хареса, но щом трябва, ще го направи.
— Добре, Джон, благодаря ти. Ще те чакам.
— Ще дойда веднага, щом мога, Мат. Четиристотин и четири, нали?
— Да — каза Хол.
— Добре — каза директорът на ЦРУ и затвори.
После се обади на съпругата си и й каза, че след секунда тръгва към къщи, но когато се прибере, ще трябва набързо да вземе душ, да си облече костюма за вечеря и веднага пак да излезе. Каза й, че тя има избор — може да тръгне с него и да изпие едно питие в бара на „Мейфлауър“ или да тръгне по-късно сама и да се срещнат пред хотела, за да отидат заедно в Белия дом. Тя трябвало само да каже как предпочита.
Елеонор каза, че много й се искало той да се прибере у дома, както бил обещал, и двамата да отидат заедно в Белия дом, но тъй като това очевидно не било възможно, тя щяла да постъпи така, както е най-добре за него.