— Джон, видя ли молбата на Натали Кохън аз да получа всичко, включително необработените данни, във връзка с изчезналия „Боинг 727“? — запита Хол.
— Видях я, зачудих се малко и наредих да бъде изпълнена — каза директорът на ЦРУ.
— Би ли казал, че този материал отговаря на критериите и би трябвало да съм го получил?
— Очевидно.
— Но не съм го получил, Джон. В това е проблемът — каза секретарят.
— Очевидно си го получил от някого, Мат. Не разбирам.
— Проблемът е в това, че трябваше да го получа от теб, а това не стана. Краткият доклад е бил изпратен до Ленгли от твоя човек в Луанда — каза Хол.
— А обобщението?
— Докладът бил спрян или изгубен, или кой знае какво, в Ленгли. Така и не го получих от теб.
— А обобщението? — повтори директорът на ЦРУ нетърпеливо.
— То не било изпратено, защото нямало отговор на краткия доклад.
— Не мога да повярвам! — каза директорът на ЦРУ.
— Е, но точно това се е случило, Джон — каза Хол.
— Тогава ти откъде ги имаш? И краткия доклад, и обобщението?
— Чарли ми ги донесе малко преди да ти се обадя — каза секретарят, после добави: — Когато се върна от Луанда.
Директорът погледна Кастило. „Мисля, той каза, че този млад мъж е неговият изпълнителен помощник. Тогава какво е правил той в Луанда? И защо си е завирал носа в нещо, което очевидно не е работа на отдел Вътрешна сигурност? Как така е сложил ръце върху доклада и обобщението? Откъде знае, че докладът е бил изпратен до Ленгли? И че нещо се е случило с него там?“
— Ще ми кажеш ли какво става тук, Мат?
— Страхувам се, че няма да ти хареса.
— Няма да знаем това, докато не ми кажеш, нали? Какво ще кажеш да започнем с това — какво е правил мистър Кастило в Луанда и как тези неща са стигнали до него? — Директорът посочи папката.
— Той беше в Луанда, защото президентът му нареди да разбере какво знаят всички за изчезналия самолет и кога са го научили — каза Хол.
— Какво означава това „всички“?
— ЦРУ, ФБР, Държавният департамент, морското разузнаване… всички — каза Хол.
— На мен нищо не ми е било казано — каза директорът на ЦРУ малко студено.
— На никого нищо не беше казано — каза Хол.
— С изключение на теб — каза Пауъл, доста по-студено отпреди.
— Така искаше президентът, Джон.
— И Натали ли е замесена в това?
— Да, тя знае за това — отговори Хол. — Президентът й нареди да каже на всички да ми изпратят всичко, каквото имат.
— Проклет да съм! — каза Пауъл, силно пребледнял.
— След като разгледа всички материали, изпратени по молба на Натали, Чарли помисли, че търсенето очевидно трябва да започне от Луанда. Аз се съгласих и той замина.
— Казваш ми, освен ако не съм разбрал нещо погрешно, че президентът те е упълномощил да душиш наоколо, включително в работите на моята агенция — каза директорът на ЦРУ.
— Точно така. Както и в работите на всички други агенции — каза Хол.
— Питам се чия е била идеята — каза, почти на себе си, директорът на ЦРУ.
— Всъщност няма значение, нали? Президентът нареди да бъде направено.
Директорът на ЦРУ се обърна към Кастило.
— Вие сте Кастило, нали така?
— Да, сър.
— Как се сдобихте с това? — запита директорът на ЦРУ. — И откъде знаете, че е било изпратено до Ленгли?
Кастило погледна Хол, който му кимна.
— Даде ми го служителят, който го е написал — каза Кастило.
— И кой е този служител?
Кастило отново погледна Хол и Хол отново кимна.
— Х. Ричард Милър, сър.
— И той е?
— Той е шефът на отдела на ЦРУ в Луанда, сър — каза Кастило. — Прикритието му е заеманият от него пост на помощник военен аташе в посолството.
— И защо той ще прави нещо от гореспоменатото? — запита директорът на ЦРУ с леденостуден тон.
— Спокойно, Джон — каза секретарят.
— … Защо ще разкрива връзките си с ЦРУ? — продължи доста гневно директорът. — Защо да издава прикритието си? Защо да позволи достъп до строго секретна информация?
Кастило не отговори.
— Отговори на въпроса, мистър Кастило — каза директорът на ЦРУ. Тонът му никак не беше приятен.
— Това прозвуча като заповед, Джон — каза секретарят. — Мисля, трябва да помниш, че Кастило не работи за теб…
Директорът хвърли гневен поглед на секретаря.
— … И че единствената по-висша инстанция, към която можем да се обърнем аз и ти, е президентът — продължи секретарят. — Като се има предвид това, мисля, че наистина трябва да положим усилие да уредим въпроса помежду си.
Директорът на ЦРУ изгледа секретаря, но нищо не каза.
— Отговори на въпроса на директора, Чарли, моля те — каза секретарят. — Кажи му онова, което каза на мен.