Роско му беше казал, че Държавният департамент е настоял хората от морската охрана да бъдат въоръжени с револвери „Смит & Уесън“, а не със стандартните деветмилиметрови полуавтоматични „Берета“. Дори полицаите бяха започнали да използват полуавтоматично оръжие.
— Добро утро, сър — каза Милър на подполковник Портър. — Как си, артилеристе?
— Добро утро, сър — каза Фортно.
— След вас, сър — каза Милър и покани Портър в апартамента.
Портър направи шест крачки, стигна до вратата на апартамента и се обърна, като че ли за да се увери, че Милър ще го последва вътре. Милър направи жест, с който искаше да му каже да влезе по-навътре в помещението. Портър се обърна и влезе в хола, после отново се обърна и зачака Милър.
— Майор Милър — каза съвсем официално подполковник Портър, — освободен сте. И се смятайте арестуван.
„О, по дяволите! Чарли не е успял да ме прикрие!“
— Да, сър — каза Милър. — Сър, от какво съм освободен?
— От длъжността в ЦРУ и, разбира се, от поста помощник военен аташе. Нямате право да получавате секретна информация, предстои разследване.
— Разследване на какво, сър?
— Ще ви информират — каза Портър.
— Сър, с всичките ми възможни уважения, не вярвам вие да имате властта да ме освободите от длъжността ми в ЦРУ — каза Милър.
— Съобщение от Вашингтон, от ЦРУ във Вашингтон, е наредило освобождаването ви. Посланикът нареди на мен да го изпълня.
— Може ли да видя съобщението, сър?
— Не правете нещата още по-трудни, отколкото са, Милър — каза Портър.
— Сър…
Портър го прекъсна.
— Също така трябва да ми предадете всички секретни материали, с които разполагате.
— Сър, не притежавам каквито и да било секретни материали.
Портър го погледна внимателно, като очевидно се мъчеше да прецени дали да му вярва или не.
— Ще останете под арест в казармата, докато не ви бъде уреден транспорт, с който да напуснете Ангола. А това ще стане през следващите няколко часа.
— Да, сър. Сър, имам два въпроса.
След кратък миг, Портър кимна.
— Сър, къде ще ме закара уреденият транспорт?
Портър понечи да отговори, но се спря и извади малък бележник от джоба на ризата си. Прелисти страниците, после каза:
— Ще докладвате на отдел „Специални дейности“ към Централното командване във въздушната база „Макдил“ в Тампа, Флорида.
— Да, сър. Благодаря ви, сър. И, с всичките ми уважения, сър, пак ви питам какви са обвиненията срещу мен.
— Ще ви информират, когато дойде време.
— Да, сър. С уважение, сър, при тези обстоятелства не мога да се смятам под арест, след като няма обвинения срещу мен.
Портър изгуби търпение.
— Вие сте под арест в казармата, защото аз казвам така! Това достатъчно ясно ли е, майор Милър?
— Сър, ако подполковникът се консултира с военните закони, а аз имам изданието от 1948, ще види, че ако някой трябва да бъде арестуван, той първо трябва да бъде информиран за естеството на обвиненията срещу него.
— Вие сте също и адвокатът на караулното, така ли, Милър?
— Сър, аз просто ви информирам за положението си в тази ситуация.
Портър издиша, после, все така бавно, вдиша.
— Много добре, майор Милър, аз ви информирам, че в съвсем близко бъдеще ще ви кажат закъде и защо ще пътувате. И като се има предвид това, ви нареждам да останете в жилището си, докато това стане. Това задоволява ли ви?
— Да, сър. Щом и двамата сме съгласни, че не мога да бъда държан под арест в казармата.
— Предлагам да започнете да си опаковате нещата, майор Милър.
— Да, сър.
— Сержант Фортно, вие ще стоите пред вратата на майор Милър и ще ми докладвате веднага по телефона, ако майорът излезе от апартамента.
— Да, сър.
— Може ли да предложа, сър — каза Милър, — сержантът да остане в апартамента ми, за да ме държи по-добре под око. Защото, ако съседите ми видят въоръжена охрана пред вратата, ще започнат да говорят.
Портър го изгледа гневно.
— Много добре — каза той накрая, тръгна към вратата, спря се и се обърна. — Ще се свържа с вас след съвсем кратко време, майор Милър — веднага, щом ви бъде уреден транспорт.
— Да, сър.
Портър излезе в коридора и след малко чуха вратата да се затваря. Милър надникна в коридора, за да види дали Портър наистина си е отишъл, после се обърна към сержант Фортно.
— Отпусни се, Роско — каза Милър. — Разбирам проблема ти.
— И какъв е той?
— Когато изпълняваш дълга си, ти нямаш приятели.
— Да, наистина е трудно — каза Фортно. — Какво, по дяволите, си направил?
— Ще направя кафе. Искаш ли?
Фортно кимна. Отидоха в кухнята. Милър извади пакета с кафето от шкафа, после посочи кафе-машината.