— Ако мислиш, че можеш да се справиш, ще отида да взема душ.
— Добре — каза Фортно.
Фортно, с двете чашки кафе, влезе в спалнята на Милър, който се обличаше. Милър взе едната и кимна с глава — жест, с който благодари.
— Както казах, какво, по дяволите, си направил? — запита Фортно.
— Не би искал да знаеш.
— Нещо общо с онази кучка от ЦРУ?
— Хей, Роско! Не бихме могли да се обиждаме, когато ни наричат негри, ако ние ще ги наричаме курви!
— Да, бе! — каза Фортно. — Има ли нещо общо с онази бяла кучка от ЦРУ?
Милър кимна.
— Но наистина не би искал да знаеш нещо повече от това.
— Много ли си загазил?
— Имам приятел, който каза, че ще се погрижи за мен — каза Милър. — Докато не науча със сигурност обратното, ще вярвам на това.
— А твоят приятел има ли власт?
Милър отново кимна.
— И ти му имаш доверие?
— Изкарвал ме е и от по-трудни положения преди — каза Милър. — Когато ме простреляха в Афганистан, знаех, че наистина много съм загазил. Кървях като заклано прасе и не можех да измина и петдесет крачки. А времето беше лошо и бях сигурен, че няма да изпратят хеликоптер. И тогава, ей така изведнъж, се появи един „Блекхоук“. Пилотираше го Чарли, преоблечен като афганистанец. Беше откраднал хеликоптера, за да дойде да ме спаси.
— Разказвал си ми тази история. Пропуснал си само факта, че е бил дегизиран като афганистанец. Той също ли е шпионин?
— Да. Зелена барета. Познаваме се още от „Уест Пойнт“. Имам му доверие.
— Добре, тогава. Ще си опаковаш ли нещата? Портър не се шегуваше, когато казваше, че бързо ще те измъкнат оттук. Ще си скъсат задниците в посолството, за да ти запазят място за следващия полет от Луанда.
— Предполагам, че тогава ще е по-добре да се приготвя — каза Милър.
(ПЕТ)
Стая 426
Хотел „Бристол“
„Картнер ринг“ 1
Виена, Австрия
08:40, 7 юни 2005
Кастило дръпна тежките завеси на прозореца до леглото и погледна навън. Виждаше се задната страна на сградата на Виенската опера и червените тенти на кафе-бара, разположен на тротоара до хотел „Сахер“ на „Филхармоникщрасе“.
Докато едно от момчетата го водеше по коридора, той подозираше, че стаята ще разкрива такава гледка, но не беше сигурен. Подаде глава навън, за да види каква част от предната страна на сградата се разкрива. Неголяма. Нямаше значение. Просто беше любопитен.
Веднъж, когато беше отседнал в „Бристол“ като дете — старият Госингер много обичаше операта и идваха поне веднъж в годината, — дядо му дръпна завесите на прозореца и му направи знак да се приближи. Сочеше улицата пред операта.
— Виждаш ли, Карл? — го запита. — Това е Австрия.
— Моля?
— Виждаш ли онези трима мъже, които сменят павето?
— Да, сър.
— В Хесе, когато паве има нужда от смяна, изпращат един човек да го направи. Само един човек е необходим. В Австрия изпращат трима. Един свършва работата. Вторият пие бира и яде вурст. А третият наглежда и двамата.
— Татко! — оплака се майка му, което обаче само увеличи желанието на дядо му внукът му да разбере по-добре австрийците.
— Зад тяхното gemutlichkeit, Карл, се крият наистина жестоки хора.
— Татко! Спри!
— Нали знаеш, че са имали империя тук, Карл?
— Да, сър.
— И имперско семейство?
— Да, сър.
— Нека ти кажа какво са правили, когато умирал някой от имперското семейство, Карл. Разрязвали и отваряли тялото, изваждали сърцето и червата. После заравяли сърцето на едно място, червата — на друго, а изкормения труп — в катедралата „Сейнт Стефан“. Ако това не е жестокост, какво е тогава?
— И защо са правили това? — запита Карл.
— За да са сигурни, че човекът е мъртъв, предполагам — отвърна дядо му. — Ще ти кажа и нещо друго, Карл.
— Достатъчно, татко! — запротестира майка му.
— Нали знаеш какво е SS, Карл? Най-лошите от нацистите, знаеш, нали?
— Да, сър.
— Повечето от техните офицери, тези копелета, са били австрийци, не немци.
В този момент майка му го изведе от стаята и отидоха в сладкарница „Демел“. Над чаша течен шоколад, почти скрит под купа бита сметана, тя му каза че дядо му има много лош спомен от армията, лоши преживявания, свързани със SS и австрийците.
— Какви лоши преживявания?
— В Русия е видял всички ужаси, извършени от SS, а в състава си е имал офицер на SS, който докладвал всичко, което дядо ти правел. Но, meine hartz, не всички австрийци са такива, а ти не трябва да обръщаш много внимание на приказките на дядо.
Разказът за изкормените трупове на кралското семейство се беше запечатал в паметта на десетгодишното момче и десетилетия по-късно сержант Карлос Гуилермо Кастило беше открил в библиотеката на американската военна академия в Уест Пойнт потвърждение и на този техен интересен обичай, и на това, което дядо му каза за офицерите от SS — седемдесет до осемдесет процента от тях бяха австрийци.