Беше запитал един от професорите за това. Полковник Шнайдер му отговори, че това вероятно е нещо като шегата за хората, приели римокатолицизма и опитващи се да бъдат по-добри католици и от папата.
— Един от начините да не бъдеш третиран като немец втора класа, ако не си бил роден в Германия, Кастило, бил да приемеш и истински да вярваш в националсоциализма и Адолф Хитлер и ако можеш, да станеш член на SS.
Кастило остави завесите да паднат отново на мястото си и разопакова багажа си. После взе душ, постави мръсните си дрехи в торбичка, за да бъдат изпрани — нямаше представа колко дълго ще остане във Виена, — излезе от малкия апартамент и слезе във фоайето.
Спря се, преди да влезе, и мислено си представи хората, които седят във фоайето и които можеха да видят всеки, който излиза от асансьора. Прекоси фоайето и в последния момент реши да не вземе брой на „Хералд Трибюн“, вестник, който хотелът предлагаше на гостите си и за тяхно удобство държеше на купове по масите във фоайето.
Американците — и някои англичани — четяха „Хералд Трибюн“. Репортер на „Тагес Цайтунг“ вероятно не би чел този вестник.
Мина през въртящите се врати, отклони предложението за такси, отиде до ъгъла на улицата и остана там за миг, за да попие с очи гледката и да запомни другите хора, които стоят в такава позиция, че да виждат кой влиза и кой излиза от хотел „Бристол“.
После измина по цялата й дължина „Картнерщрасе“ и излезе на „Филхармоникщрасе“, зави наляво, мина край разположения на тротоара кафе-бар на хотел „Сахер“ и отново запомни хората, които седяха около масите.
Барът вътре в хотела — едва видим от улицата — беше мястото, където той трябваше да бъде всеки следобед в пет, докато Певснер осъществи контакт с него.
Той отиде в „Демел“ и закуси кроасан с бял шоколад и горещ шоколад с много бита сметана. Замисли се за майка си.
Помисли също така: „Ако бях Майкъл Кейн или Джийн Хекман, или каквото там беше името му, последният агент 007, и правех това, което правя в момента, щях да имам оръжие. Няколко пистолета поне. И като стрелям от позицията на бедрото, щях да мога да уцеля лошото момче на петдесет ярда и да го пратя на оня свят завинаги. Но случаят с мен не е такъв. Каня се да се срещна с едно наистина лошо момче, а нямам нищо, с което да се защитя. Бих могъл да сложа нож в куфара си и така да избегна вниманието на моите колеги от Вътрешна сигурност на летището. Но не и оръжие. Единственият законен начин да се сдобия с оръжие тук е да го получа от ЦРУ, а те няма да ми дадат такова без правомощия, които ще е изключително трудно да получа, тъй като те не знаят защо съм тук, а Хол в никакъв случай няма да каже на Пауъл.
Довечера вероятно ще мога да си купя пистолет. Това ще означава първо да намеря проститутка и, чрез нея, нейния сводник, а чрез него — незаконен търговец на оръжие, за да мога поне някак да се противопоставя на Певснер, който търгува с оръжие. Търговецът ще трябва да ми осигури приличен пистолет, а цените сигурно ще са безбожни. И нито цент няма да ми бъде възстановен от правителството.
Но това няма да стане до късно вечерта, а е възможно, като отида в бара, Певснер да изпрати някого, който да ме заведе на мястото на срещата. И ще бъда истински глупак, ако отида без каквото и да е оръжие.
А ще бъда глупак и ако отида е всичките оръжия, използвани от агентите 007 във филмите.
Отговорът е нож. Ножове.
Въпреки опитите на най-добрите учители в занаята да ме научат как да използвам острието, архиепископът от Кентърбъри вероятно върти ножа по-добре от мен и има по-големи шансове да спечели боя.
Но, както се казва, в решителни мигове са необходими решителни, дори отчаяни, мерки.“
В един спортен магазин на „Цингерщрасе“, недалеч от катедралата „Сейнт Стефан“, Кастило купи два ножа, като каза на продавача, че иска нещо подходящо за колене на глиган, който се надява да хване на лов в Унгария.
— Мислех, че има глигани и в Хесе — каза продавачът повече за да покаже, че правилно е доловил и преценил хесенския акцент на Кастило, отколкото с каквато и да било друга цел.
— Ловът в Унгария излиза много по-евтино — отговори Кастило, което беше истина.
Той купи ловен нож с рогова дръжка и осеминчово острие, сгъваем нож с шестинчово острие, брус и масло и занесе всичко това в хотел „Бристол“.