Нито едно от лицата навън, на тротоара, и във фоайето на местата, откъдето се виждаха вратите на асансьора, не му изглеждаше познато. Което означаваше, че или Певснер не е изпратил човек, който да го държи под око, или че човекът, който го наблюдава, е сменен.
Той отиде в стаята си, поръча си голяма чаша кафе и когато му го донесоха, постави хавлия на малкото бюро и започна да точи остриетата и на двата ножа. Когато свърши, поработи върху механизма на сгъваемия нож, докато стана възможно той да се отваря само с едно леко движение на китката му.
После легна на леглото, включи телевизора и избра филма „Пакетът“ с Джийн Хекман в главната роля.
VIII.
(ЕДНО)
Абеше, ЧАД
13:25, 7 юни 2005
На летище „Абеше“ няма хангари, само заслон, открит от едната страна, който служи като крайна сграда за единствения „полет по разписание“ от Нджамена всяка седмица. А и този полет по-често бива анулиран, отколкото осъществяван.
Няма и много възможности за пътуване до Абеше, град с около 40 000 жители на 470 мили от Нджамена, столицата на Чад. Повечето хора пътуват с камиони, за което са необходими три дни, ако имат причина да отидат в този доста живописен град с тесни улички, полусрутени сгради, пазари и джамии.
Но има летище, на което, с изключение на дъждовния сезон, може да кацне самолет „Боинг 727“. Ако целта на тези, които го пилотират, е да олющят боята, да махнат регистрационните табели и да го боядисат отново, то Абеше е идеалното място за това. Работната ръка тук е в изобилие. Хората дори са благодарни, когато получат някаква работа, дори заплащането да е минимално. Дори тежката работа да лющиш боя, заслонен от слънцето само с платнище над главата, е по-добра от никаква.
А заслон, направен от няколко платнища, на летище, категоризирано в повечето официални издания като „мръсна ивица, без радио и навигационни уреди“, не би привлякъл ничие внимание. То няма да бъде заснето и от сателитите, които щяха да търсят изчезнал „Боинг 727“.
Бяха необходими три дни на работниците, които кръжаха около крилата и корпуса на самолета като мухи край маса, отрупана със сладки, да махнат всички отличителни знаци на компанията „Лийз Еър“ от крилата, корпуса и опашката.
Беше необходимо значително по-дълго време, за да се боядиса отново самолетът и да му се сложат регистрационни номера и отличителни знаци на „Еър Суринам“. Генераторът, осигуряващ електричество за въздушния компресор на пистолетите за пръскане на боята, които предвидливо бяха доставени с помощта на камиони, се беше повредил, а нямаше начин да се поправи тук, в Абеше.
И се наложи, следователно, боята да се положи ръчно — двамата мъже, които отговаряха за самолета, бяха съгласни, че пребоядисването е особено важно за изпълнението на плана им.
Бяха също така съгласни, като наблюдаваха как върви работата, че още три — или четири — дни ще изминат, преди работата да бъде довършена. Бяха се надявали тя отдавна да е приключила, но по въпроса не можеше нищо да се направи.
Такава беше волята на Аллах.
(ДВЕ)
Хотел „Бристол“
„Картнер ринг“ 1
Виена, Австрия
16:50, 7 юни 2005
Карл Госингер от „Тагес Цайтунг“ във Фулда слезе от асансьора и огледа фоайето за познати лица. Не видя такива.
Излезе на улицата през въртящите се врати и зави вдясно, като отново търсеше познати лица. После тръгна по „Картнерщрасе“ към катедралата „Сейнт Стефан“.
Вървенето беше по-лесно, отколкото беше мислил, че ще бъде. След като беше експериментирал, Кастило беше решил, че е най-добре да залепи с лента ловджийския нож от вътрешната страна на прасеца си. Нямаше да е лесно да го стигне там, но пък вероятно никой нямаше да го забележи. Сгъваемият нож беше в джоба на ризата му, което означаваше, че сакото му трябваше винаги да е закопчано.
Усещаше тежестта на ловджийския нож, но не мислеше, че той го кара да върви по смешен или странен начин. Другият нож му създаваше повече проблеми — трябваше да помни, че не бива да се навежда.
Зави наляво и пое по „Филхармоникщрасе“ и мина покрай хотел „Сахер“ на ъгъла, преди да се обърне, да се върне и да влезе в бара.
В бара имаше шестима души — четирима мъже и две жени. Нито един от тях не изглеждаше като човек, който би могъл да е свързан с голям руски търговец на оръжие като Александър Певснер.
Кастило седна пред бара и след като разгледа редицата бирени бутилки под огледалото зад бара, си поръча чешка бира. Подадоха му я заедно с купичка фъстъци и чиния пържени картофи, което той смяташе за приятен обичай, докато не стана време барманът да му представи сметката. Кастило я завъртя в ръцете си и я огледа от всички страни, защото му беше трудно да приеме, че бирата струва единайсет американски долара.