— Мирно! — Гласът на старши сержанта от морската пехота бе приглушен заради спящите горе деца и Райън за първи път от снощи успя да се усмихне.
— Свободно. — Насочи се към каничката кафе, но една жена ефрейтор го изпревари и преди да му я подаде, добави колкото трябва сметана и захар — отново някой си беше свършил домашното.
— Персоналът е в трапезарията, сър — каза старши сержантът.
— Благодаря — отвърна президентът и се насочи натам.
Изглеждаха още по-изтощени, което накара Джак да изпита мигновено чувство на вина заради сутрешния душ. После видя купчината документи, които му бяха подготвили.
— Добро утро, господин президент — рече Андреа Прайс. Всички заставаха, Райън им махна да седнат и попита Мъри:
— Дан, е каква информация разполагаме?
— Преди около два часа открихме трупа на пилота. Идентифициран е напълно. Казва се Сато, японец. Много опитен летец. Все още търсим втория пилот. — Мъри направи пауза. — Трупът на Сато е подложен на тест за наркотици, но ще се изненадаме, ако резултатът е положителен. Хората от НСБТ откриха черната кутия — намериха я към четири часа и в момента я прослушват. Извадили сме малко над двеста трупа…
— А президентът Дърлинг?
Прайс поклати глава.
— Все още не. Онази част от сградата… там е пълна каша и решиха да изчакат с разчистването на по-едрите останки до изгрев слънце.
— Има ли оцелели?
— Само тримата, за които знаехме.
— Добре — на свой ред поклати глава Райън. Тази информация беше важна, но сега нямаше значение. — Нещо друго съществено, което да ни е известно?
Мъри погледна бележките си.
— Самолетът е излетял от международното летище „Дийфънбейкър“, Ванкувър. Дали са фалшив маршрут за лондонското летище „Хийтроу“, насочили са се на изток и са напуснали канадското въздушно пространство в 7:51 местно време. Всичко е съвсем рутинно. Смятаме, че малко по-късно са променили курса и са се насочили на югоизток към Вашингтон. След това са си пробили път през контрола по въздушния транспорт.
— Как?
Мъри кимна към някакъв мъж, когото Райън не познаваше.
— Господин президент, аз съм Ед Хъчинс от НСБТ. Това не е трудно. Пилотът е заявил, че изпълнява чартърен полет за Орландо. После е обявил аварийна ситуация. В такива случаи нашите хора правят всичко, за да приземят самолета колкото е възможно по-скоро. Човекът е знаел отлично как да действа. Било е невъзможно някой да предотврати случилото се.
— На записа има само един глас — отбеляза Мъри.
— Така или иначе — продължи Хъчинс, — разполагаме със записа на радара. Пилотът е симулирал проблем с управлението, помолил е за авариен курс към базата „Андрюс“ и е постигнал онова, което е искал. Полетът от „Андрюс“ до Капитолия няма и минута.
— Един от нашите хора е бил готов да изстреля „Стингър“ — с малко безнадеждна гордост каза Прайс.
Хъчинс просто поклати глава. Тази сутрин във Вашингтон този жест се използваше доста често.
— Срещу толкова голям самолет това е все едно топче за игра.
— Някакви новини от Япония?
— Цялата държава е покрусена — отвърна Скот Адлер, висш чиновник от министерството на външните работи и приятел на Райън. — Веднага, след като отиде да спиш, ни се обади министър-председателят. Самият той е изкарал тежка седмица, макар че, изглежда, е щастлив да се върне на поста си. Иска да дойде и лично да ни се извини. Казах му, че ще му се обадим…
— Отговори му, че сме съгласни.
— Сигурен ли си, Джак? — попита Арни ван Дам.
— Да не би някой да смята, че става дума за обмислено нападение? — възрази Райън.
— Не знаем — първа отвърна Прайс.
— На борда на самолета не е имало никакви експлозиви — отбеляза Дан Мъри. — Ако имаше…
— Нямаше да съм тук. — Райън допи кафето си. Жената ефрейтор незабавно пак напълни чашата му. — Явно всичко това е дело на един-двама луди, точно както във всички подобни случаи.
Хъчинс кимна в знак на колебливо съгласие.
— Експлозивите са сравнително леки. Дори няколко тона — като се има предвид, че капацитетът на Боинг 747 е четиристотин тона — изобщо не биха застрашили акцията, а резултатът щеше да е невероятен. В нашия случай имаме работа със сравнително очевидна катастрофа. Останалите разрушения се дължат на около наполовина пълния резервоар с реактивно гориво — повече от осемдесет тона. А това е много — завърши Хъчинс. Занимаваше се с разследване на самолетни катастрофи от почти трийсет години.