— Още е прекалено рано да правим заключения — предупреди го Прайс.
— Скот?
— Ако е било… по дяволите — поклати глава Адлер. — Актът не е подготвен от тяхното правителство. Те също са отчаяни. Вестниците искат главите на хората, които са подстрекавали правителството, и премиер-министър Кога едва не се разплака по телефона. При това положение, ако някой в Япония е планирал всичко това, те сами ще го открият.
— Представата им обаче не е точно като нашата — прибави Мъри. — Андреа е права. Прекалено рано е да правим изводи, но засега всичко показва, че става дума за случаен, а не предварително планиран акт. Освен това знаем, че другата страна е разработила ядрени оръжия, нали?
От този въпрос изстина дори кафето.
Пожарникарят откри трупа под един храст, докато местеше стълбата по западната фасада. Работеше вече цели седем часа и беше обръгнал. След толкова ужасни гледки умът започва да възприема труповете и частите от човешки тела просто като предмети. Останките от дете или от особено красива жена може би щяха да го разтърсят, тъй като все още бе млад и неженен, но трупът, който случайно настъпи, не беше такъв. Липсваха главата и части от двата крака, но очевидно принадлежеше на мъж, облечен в разпокъсани останки от бяла риза с пагони на раменете. На всеки пагон имаше по три лентички. Зачуди се какво означават, но бе прекалено уморен, за да мисли, така че се обърна и махна на шефа си, който на свой ред потупа по ръката една жена от ФБР, която веднага се приближи.
— Ами този труп… хем е на странно място, хем…
— Да, странно. — Тя вдигна фотоапарата си и направи две снимки, на чиято рамка електронно щеше да бъде отбелязан точният час. После извади от джоба си тефтерче и отбеляза разположението на трупа — номер четири в списъка й. В конкретната си работа не беше виждала много мъртъвци. Няколко пластмасови колчета и жълта лента щяха да маркират мястото.
— Обърни го.
Под трупа видяха парче плоско стъкло или стъклоподобна пластмаса с неправилна форма. Агентът направи нова снимка и през обектива нещата някак си изглеждаха по-интересни, отколкото с просто око. Тя вдигна очи нагоре и видя дупка в мраморния парапет. Още един поглед наоколо разкри голям брой малки предмети. Преди час ги бе сметнала за части от самолета и те бяха привлекли вниманието на един следовател от НСБТ, който в момента се съвещаваше със същия офицер от пожарната команда, с когото преди минута беше разговаряла тя. Трябваше да му махне три пъти, за да я забележи.
— Какво има? — Човекът от НСБТ почистваше очилата си с носна кърпичка.
— Вижте тази риза.
— Член на екипажа — отвърна мъжът, след като си сложи очилата. — Може би пилот. Какво е това? — Бе негов ред да посочи.
Имаше нещо странно. Точно вдясно от джоба на бялата униформена риза се виждаше дупка, заобиколена от ръждивочервено петно. Жената от ФБР го освети с фенерчето си отблизо и видя, че е изсъхнало. Температурата бе под нулата. Трупът беше изхвърчал точно в момента на удара и лилаво-червената кръв по отсечената шия бе замръзнала. Кръвта по ризата обаче беше изсъхнала преди да замръзне.
— Не пипайте трупа — каза жената на пожарникаря. Подобно на повечето агенти на ФБР, преди да постъпи във федералната агенция тя бе работила в местната полиция. Лицето й беше пребледняло от студа.
— За първи път ли участвате в разследване на катастрофа? — попита мъжът от НСБТ, като видя лицето й и погрешно разтълкува бледността му.
— Да, но това не е първото ми убийство — кимна тя, включи радиостанцията си и извика своя началник. Специално за този труп искаше да пристигне екип от криминалния отдел и да му бъде направена пълна експертиза.
Пристигаха телеграми от всички правителства на света. Повечето бяха дълги и всички трябваше да бъдат прочетени — е, поне онези от важните страни. Горна Волта можеше да почака.
— Министрите на вътрешните работи и на търговията са в града и чакат за среща на кабинета заедно с всички заместници — каза ван Дам, докато Райън прехвърляше телеграмите, като се опитваше едновременно да чете и да слуша. — Съветът на началник-щабовете, всички заместници и целият военен команден състав са се събрали за съвещанието по националната сигурност…
— Комисията по националната сигурност? — без да вдига поглед, попита Джак. До предния ден той беше съветник на президент Дърлинг по въпросите на националната сигурност и му се струваше малко вероятно светът да се е променил прекалено много за двайсет и четири часа.
— Мъртви са — тихо каза Скот Адлер.
— Вашингтон е доста пуст — каза Мъри. — По радиото и телевизията съобщават хората да си останат по домовете, освен жизнено необходимите служби. Вашингтонската национална гвардия патрулира по улиците. Трябват ни подкрепления за Капитолия, а вашингтонската гвардия е военно-полицейска бригада. Наистина могат да са ни от полза. Освен това пожарникарите вече са напълно изтощени.