— Открили ли са вече нещо?
— Навярно по-късно днес ще разполагаме с някаква информация, но засега е прекалено рано. — Въпреки факта, че кореспондентът беше напълно инструктиран по този въпрос, Райън долови в очите му разочарование.
— Защо ФБР? Службата за сигурност не е ли упълномощена да…
— Сега не е време за вътрешни борби. Разследването трябва да започне незабавно. Ето защо реших водеща инстанция да е ФБР — под контрола на министерството на правосъдието и с помощта на други федерални инстанции. Трябват ни отговори, трябват ни бързо, и ми се струва, че това е най-добрият начин да ги получим.
— Съобщиха ми, че сте назначили нов директор на ФБР.
Джак кимна.
— Да, Уолтър, така е. За момента съм помолил Даниъл Е. Мъри временно да изпълнява длъжността на директор. Дан отдавна е агент във ФБР — последно работеше като специален помощник на директор Шоу. Познаваме се от много години. Господин Мъри е един от най-добрите детективи на държавна служба.
— Мъри?
— Полицай, експерт по тероризма и шпионажа — отвърна офицерът от разузнаването.
— Хм. — Той отново отпи от подсладеното си кафе.
— Какво можете да ни кажете за подготовката за… искам да кажа за следващите няколко дни? — попита кореспондентът.
— Уолтър, тези планове са все още в процес на разработване. Най-важното е да дадем възможност на ФБР и другите упълномощени от закона инстанции да си вършат работата. По-късно днес ще разполагаме с повече информация, но изминалата нощ беше дълга и тежка за много хора. — Кореспондентът кимна и реши, че е време да наблегне на човешкия аспект на нещата.
— Къде спахте вие и семейството ви? Знам, че не сте били тук.
— В казармата на морската пехота на Осма и Първа улици — отвърна Райън.
— О, по дяволите, шефе — промърмори Прайс от вратата. Някои от медиите бяха разбрали, но Службата не го беше потвърдила пред никого и повечето новинарски агенции бяха съобщили, че семейството на Райън е на „неуточнено място“. Е, довечера щяха да спят другаде.
— Защо там?
— Ами, трябваше да спим някъде и там изглеждаше подходящо. Аз също съм бил морски пехотинец, Уолтър — тихо каза Джак.
— Помниш ли, когато ги взривихме?
— Чудна нощ. — Офицерът от разузнаването си спомни как гледаше през бинокъла от върха на бейрутския „Холидей Ин“. Той беше помогнал за организирането на акцията. Всъщност единственият труден момент бе да избере шофьора. В американските морски пехотинци имаше нещо странно, нещо като че ли мистично, в което нацията на този Райън се беше вкопчила. Но умираха точно като всички други неверници. Той развеселено се зачуди дали някой от хората му във Вашингтон не би могъл да купи или наеме голям камион… После остави веселите мисли настрани. Неведнъж бе ходил във Вашингтон и едно от местата, които проучи, беше казармата на морската пехота. Прекалено лесно се охраняваше. Всъщност, това бе твърде зле. Политическото значение на мишената я правеше извънредно привлекателна.
— Глупава постъпка — забеляза Динг, докато пиеше сутрешното си кафе.
— Очакваш да се крие ли? — попита Кларк.
— Познаваш ли го, татко? — попита Патриша.
— Всъщност да. С Динг се грижехме за него, когато бяхме специални агенти. Някога познавах баща му… — без да се замисля, прибави Джон. Много необичайно за него.
— Какъв е той, Динг? — попита Патси годеника си. Пръстенът бе на пръста й съвсем отскоро.
— Много умен — призна Чавес. — Доста спокоен. Приятен човек, винаги намира мила дума. Е, почти винаги.
— Когато трябва, е проявявал и твърдост — отбеляза Джон, като погледна своя партньор и бъдещ зет.
Прожекторите го караха да се поти под грима и Райън се опитваше да сподави желанието да се почеше по лицето. Успя да задържи ръцете си неподвижни, но лицевите му мускули започнаха поредица от леки конвулсии. Надяваше се, че камерата няма да ги улови.
— Страхувам се, че не мога да кажа нищо, Уолтър — продължи той, силно стиснал ръце. — Просто още е прекалено рано да дам изчерпателни отговори на много въпроси. Когато сме в състояние да предложим сигурна информация, ще го сторим. Дотогава ще трябва да чакаме.
— Предстои ви тежък ден — съчувствено каза репортерът от Си Ен Ен.
— На всички ни, Уолтър.
— Благодаря ви, господин президент.
Той изчака, докато изключат прожекторите, и чу как някой от централата на мрежата в Атланта казва:
— Добре беше. Благодаря ви.
В стаята влезе ван Дам, като отмести Андреа Прайс настрани. Малцина можеха да докоснат агент от Службата за сигурност, без да си докарат сериозни последствия, но Арни бе точно от тях.