— Искам тези страници да бъдат изгорени. Искам частта „ОВН“ да бъде незабавно унищожена. — Това просто означаваше, че разделът ще бъде прибран в някое от чекмеджетата с бойни планове в Пентагона, а също и в Омаха. Такива неща никога не се унищожаваха.
— Сър, все още не сме абсолютно сигурни, че японците са унищожили всичките си торпедоносци, нито че оръжията им са неутрализирани. Разбирате…
— Генерале, това е заповед — тихо го прекъсна Райън. — Мога да давам заповеди, знаете това.
Мъжът изпъна гръб.
— Да, господин президент.
Райън прегледа останалата част от съдържанието на папката. Въпреки предишната си работа, онова, което откри, беше ново за него. Джак винаги бе избягвал да знае прекалено много за тези проклети неща. След терористичния инцидент в Денвър и ужаса, обхванал цялата планета след това, държавниците от различните континенти и политически окраски съвместно бяха обсъдили положението с оръжията, намиращи се под техен контрол. Райън знаеше, че дори след края на кървавата война с Япония някъде някои екип от специалисти е скалъпил план за наказателен ядрен удар, но тогава той беше съсредоточил усилията си върху това да го направи излишен и новият президент се гордееше, че никога не си бе и помислял да осъществи плана, чието обобщение все още се намираше в лявата му ръка. Кодовото му име, видя той, беше „ДАЛЕКОБОЙНА ПУШКА“. Защо трябваше да избират такива имена, мъжествени и вълнуващи, като че ли това бе нещо, с което човек можеше да се гордее?
— А това какво е? „ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КЛЮЧ“.
— Господин президент — отвърна генералът, — това е метод на прилагане на ЕМИ-нападение. Електромагнитен импулс. Ако взривите устройството на много голяма височина, няма нищо — всъщност няма и въздух — което да абсорбира енергията от експлозията и да я превърне в механична енергия, тоест няма ударна вълна. В резултат цялата енергия се проявява в първоначалната си електромагнитна форма. Получаващата се енергия унищожава електрическите и телефонните линии. Винаги сме разполагали с известен брой оръжия, предназначени за височинен взрив, насочен срещу Съветския съюз. Телефонната им система е толкова примитивна, че е съвсем лесно да бъде унищожена. Нападението не води до никакви човешки жертви.
— Ясно. — Райън затвори папката и я върна на подофицера, който незабавно я заключи в куфарчето. — Доколкото разбирам, в момента няма нищо, което да изисква какъвто и да било ядрен удар, нали?
— Точно така, господин президент.
— И така, какъв е смисълът този човек непрекъснато да седи пред кабинета ми?
— Не можете да предвидите всички възможни случайности, нали, сър? — попита генералът. Райън си помисли, че сигурно му е било трудно да продължи работата си след шока от катастрофата.
— Прав сте — виновно отвърна президентът.
Протоколната служба на Белия дом се оглавяваше от жена, Джуди Симънс, прехвърлена от министерството на външните работи преди четири месеца. В кабинета й в подземната част на сградата кипеше усилен труд още от полунощ, когато беше пристигнала от дома си в Бърк, Вирджиния. Неблагодарна работа бе да организира онова, което щеше да е най-голямото държавно погребение в американската история — задача, с която вече се занимаваха повече от сто нейни сътрудници, а още нямаше обяд.
Списъкът на всички загинали продължаваше да се попълва, но от внимателното проучване на видеозаписите се знаеше кои са били в залата и вече разполагаха с биографични данни за тях — семейно положение, вероизповедание и т.н. — на основата на които да се разработят необходимите, макар и предварителни планове. Каквото и решение да се вземеше в крайна сметка, Джак щеше да ръководи тъжната церемония и трябваше да го държат в течение на всяка стъпка от подготовката. Погребение за хиляди хора, помисли си Райън, повечето от които не бе познавал. И за повечето от все още неоткритите трупове чакаха съпруги, съпрузи, деца.
„Националната катедрала“ — видя той, като обърна страницата. Приблизителният брой на изповеданията вече беше съставен. Това щеше да определи какви свещеници ще участват в религиозната служба.
— Обикновено такива церемонии се провеждат там, господин президент — съобщи му много припряната служителка. — Няма да има място за всички загинали… — тя не му каза, че един от екипа бе предложил службата да се проведе на открито на стадиона „Р. Ф. Кенеди“, за да има място за всички жертви, — …а само за президента и госпожа Дърлинг, плюс някои от загиналите конгресмени. Свързахме се с единайсет чужди правителства по въпроса за това кои дипломати да участват. Имаме също предварителен списък на официалните чуждестранни представители, които ще присъстват на церемонията. — Тя му подаде и този списък.