С разпадането на Съветския съюз времената се бяха променили, но не и задачите на НУЦ. Неотдавна противниковите сили се бяха разраснали до три батальона — сега наричани „ескадрони“, защото подразделението представляваше част от 11-и брониран моторизиран полк, „Черните коне“ — и симулираха бригада или още по-голямо противниково формирование. Единствената действителна отстъпка пред новия политически свят беше, че вече не се наричаха руснаци. Сега те бяха „красните“, дума, която обаче произхождаше от руски и означаваше „червени“.
Генерал-лейтенант Генадий Йосифович Бондаренко знаеше повечето от тези неща — за бордея на костенурките не го бяха информирали, но още при първата обиколка из базата грешката беше поправена — и както винаги се вълнуваше.
— Започнали сте като свързочник, така ли? — попита Дигс. Командирът на базата беше нисък и доста грозноват чернокож, пестелив на думи и ефикасен на действия, облечен в пустинна маскировъчна униформа, наречена „шоколадов чипс“ заради шарките й. Той също бе получил подробна информация, макар и подобно на госта си да се преструваше, че не е.
— Точно така — кимна Бондаренко. — Но постоянно си навличах неприятности. Първо Афганистан, после — когато муджахидините нападнаха Съветския съюз. Атакуваха един военноизследователски институт в Таджикистан по времето, когато бях там на посещение. Храбри бойци, но зле командвани. Успяхме да ги отблъснем — със заучен монотонен глас разказа руснакът. Дигс можеше да види медалите му; самият той бе командвал моторизиран ескадрон, който се движеше начело на 24-та механизирана пехотна дивизия на Бари Маккафри по време на „Пустинна буря“, после оглави 10-и брониран моторизиран полк „Бъфало“, все още базиран в пустинята Негев като част от американския ангажимент за защита на израелската сигурност. И двамата бяха четирийсет и девет годишни. И двамата бяха свикнали с барутния дим. И на двамата им предстоеше голяма кариера.
— При вас имате ли такива терени? — попита Дигс.
— Всякакви, каквито можете да си представите. Това прави подготовката истинско предизвикателство, особено днес. Вижте — каза той. — Започна се.
Първата група танкове вече напредваше през широкия проход, наречен „Долината на смъртта“. Слънцето залязваше зад кафеникавите планини и здрачът се спускаше бързо. Наоколо се виждаха и машините на наблюдателите, боговете на НУЦ, които следяха всичко и оценяваха видяното толкова студено и безпристрастно, колкото и самата Смърт. НУЦ беше най-вълнуващата школа в света. Двамата генерали можеха да наблюдават битката и от базата, от помещение, наречено зала „Междузвездни войни“. Всяка машина имаше антена и излъчваше сигнал за местонахождението и посоката на движението си, а когато дойдеше моментът — накъде стреля и дали улучва, или не. От тези данни компютрите в залата „Междузвездни войни“ пращаха сигнали до „убитите“, без да им обясняват „защо“. Това по-късно им обясняваха наблюдателите. Генералите обаче не искаха да гледат компютърни екрани — щабните офицери на Бондаренко го правеха, но мястото на техния генерал бе тук. Всяко бойно поле си има свой собствен мирис и генералите трябва да са в състояние да го долавят.
— Техниката ви е като от научнофантастичен роман.
Дигс сви рамене.
— През последните петнайсет години не се е променила много. Е, имаме повече телевизионни камери по върховете на хълмовете. — Америка се готвеше да продаде голяма част от тази техника на руснаците. Дигс възприемаше това малко трудно. Беше прекалено млад, за да го пратят във Виетнам. Той принадлежеше към първото поколение висши военни, избегнали онази каша. Но в целия живот на генерала бе имало една-единствена реалност: войната с руснаците в Германия. Офицер от пехотата през цялата си кариера, той бе обучен да е в някой от предните разгръщащи се полкове — всъщност разделени на части бригади — и пръв да влиза в допир с врага. Дигс помнеше няколкото пъти, когато му се беше струвало много вероятно да намери смъртта си в прохода Фулда, сблъскал се с някой като човека, застанал в момента до него — а нали предишната вечер двамата бяха унищожили каса бира, разговаряйки за възпроизводството на костенурките.